Блог БГ

Българският Правен Блог
* Съдържанието на този блог е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права!

Обжалване на наказателно постановление за управление на МПС бе застраховка „Гражданска отговорност”

Публикувана от dyasto on 08 January, 2010 20:26

24.06.2010 г.: Статията съдържа съществени неточности по отно?ение правната същност на НП и ще бъде прередактирана в близко бъдеще.
 
Наказателното постановление (НП) от формална гледна точка е един индивидуален административен акт, за чието оспорване важат общите правила на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По своето предметно съдържание, обаче, НП е правораздавателен акт, за който са предвидени специални правила в Закона за административните нару?ения и наказания (ЗАНН). Субсидиарно ще се прилагат и правилата на НК и НПК, доколкото въпросите, свързани с наказателноправната същност на НП, не са изрично регламентирани в ЗАНН (чл. 11 от ЗАНН).
 
Основанията за оспорване пред съд на ?АА (НП) са изброени изчерпателно в чл. 146 от АПК, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нару?ение на административно- производствени правила, противоречие с  материалноправни разпоредби, несъотвествие с целта на закона. Всички тези пороци водят до незаконосъобразност на НП, която е свързана със законния статут на НП, т.е. с изискванията да се спазват условията предвидени по закон, на които трябва да отговаря един редовен административен акт. Всяко от основанията по отделно е достатъчно да се иска отмяната на НП – „отмяна” разбирана в по-общ смисъл – някой от пороците водят до нищожност (която се обявява), а други до унищожаемост (която води до отменяемост е тесния смисъл на думата). Тук няма да се спирам върху подробен анализ на значението на всеки един от пороците.
 
Законосъобразността и обосноваността на наказателните постановления са важни техни качества, които предпоставят ефективността на самата административнонаказателна дейност. Оттук и НП биха могли да се обжалват и като необосновани – макар и формално НП да съдържат всички изискуеми реквизити, те биха могли да са необосновани (още повече, че и законът задължава АНО да провери освен законосъобразността, още и обосноваността на съставения АУАН). Всички реквизити на НП, изискуеми по закон, формират в своята съвкупност мотивите и диспозитива на НП. Мотивите съдържат обосноваването на НП и в тях се съдържат съображенията, поради които АНО приема, че е извър?ено конкретно АН и го приписва като неправомерно деяние на точно определено лице. Те съдържат преценка и изводи относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, т.е. възможно е напр. НП да е „постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата”, както и да са направени „неправилни” фактически констатации. Съдебната практика приема, че липса на мотиви имаме и когато те са нелогични, несвързани със съдържанието на акта, противоречиви, или когато от тях не могат да се разберат действителните съображения за издаването на НП. 
 
Поради наказателната природа на този вид ?АА, същото подлежи на оспорване и като несправедливо – несправедливо ще е това НП, с което се налага наказание, което очевидно не съответства на деянието и деецът, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Обжалването на НП като несправедливо е практически приложимо, когато имаме наложено наказание над законоустановения минимум (напр. в конкретния случай законът определя наказание от 400 до 600 лв., административно наказващият орган налага наказание в размер на 600 лв. на трудоустроено лице, чиято застраховка „Гражданска отговорност” (ЗГО) е изтекла преди един ден, и др. под.).
 
Несправедливостта не бива да се бърка с „маловажността”, за която се говори в чл. 28 и чл. 39 от ЗАНН. Следва да се имат предвид и разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК – тя определя кога случаят е маловажен, а именно: „Маловажен случай” е този, при който извър?еното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид”. Основания и СиО обстоятелства биха могли да бъдат: ненастъпването на вреди, кратък период от изтичането и подновяването на полицата, заблуда, че изтеклата полица ще важи до края на календарната година, ако са сравнително нови разпоредбите, организационни неуредици по подновяването сключването на нови застраховки, пребиваване вън от населено място (град), наличието на единствено смекчаващи вината обстоятелства, и др. под. Не само деянието, а и деецът може да представлява ниска степен на обществена опасност – липса на каквито и да е преди?ни провинения от този вид (особено, ако говорим за водач с дълги години опит), трудоустроеност или други финансови затруднения и др. под. Съдебната практика е противоречива относно това дали преценката за маловажност на АНО попада в неговата оперативна самостоятелност или обвързана компетентност, т.е. дали съдът може да упражнява контрол върху тази дейност (съдебният контрол е за законосъобразност). Преобладава виждането, че наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нару?ения от нару?енията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен” случай на административно нару?ение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. АНО би могъл да освободи нару?ителя от отговорност, като преценката за маловажността би могла да се направи и от длъжностните лица, установяващи нару?ението, които от своя страна биха могли да наложат глоба в намален размер с квитанция или фи? (последният случай е възможен само ако това е изрично предвидено в съответния закон). 
 
Ето някои от най-често срещаните основания за обжалване:
1) липса на компетентност – обикновено такава е налице по силата на делегирани със заповед правомощия, но не е сигурно и е добре въпросът да бъде обстойно изследван;
2) може да е изтекъл срокът за налагане на административното наказание (напр. 3 месеца от деня на установяване на нару?ението) – нару?ение на процедурните правила;
3) автомобилът не е регистриран в България или е спрян от движение – противоречие с материалния закон;
4) разминаване в квалификацията на нару?ението в АУАН и НП – напр. за несключване на задължителната ЗГО (нару?ение по чл. 315, ал. 1, във връзка с чл.чл. 249 и 259 от КЗ) и непредставянето на документ за ЗГО (нару?ение по чл. 183, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 100, т. 3 от ЗДвП); вкл. когато има сключена такава застраховка, но е забравена от водача на МПС-то - нару?ение на процедурните правила;
5) Съставяне на акта в отсъствие на нару?ителя, без да са спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от ЗАНН (например изпращане по пощата, било то и с обратна разписка) – нару?ение на процедурните правила;
6) Пороци на акта за установяване на административното нару?ение – вж. по-долу;
7) Свидетели – вж. по-долу.
 
Наказателното постановление е финален етап на процедурата по налагане на административно наказание. Тя започва от установяване на административното нару?ение и съставянето на съответния акт за това. АУАН има следните три функции: повдига се обвинение срещу конкретно лице; той представлява официална констатация на извър?еното деяние, която има определена доказателствена стойност за наказващия орган (преди влизането в сила на ЗАНН направените в акта констатации се приемаха за истински до доказване на противното); сезиране на компетентния АНО. Юридическият ефект на съставения АУАН може да се прояви единствено ако същият е редовен. АУАН е задължителна предпоставка за издаването на НП и ако последният е нередовен, тогава и НП подлежи на отмяна за незаконосъобразност поради нару?ение на процедурните правила. Не всички пороци обаче на АУАН са съществени и по изключение това означава, че и формално нередовен акт може да е от естество да породи съответните правни последици – условието е да може да бъде установено по безспорен начин извър?ването на нару?ението, самоличността и вината на нару?ителя (арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН). Пример за несъществени пороци са например: липсата на точни данни за местоизвър?ване на нару?ението, на точния адрес на нару?ителя или на някой от свидетелите, непосочване на нару?ените законови разпоредби, и др. под. 
 
Законът дава възможност, когато не е имало свидетели на извър?ването или установяването на административното нару?ение, АУАН да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели. Много често, обаче, в практиката се случва така, че се използва само един свидетел (най-често колега на актосъставителя). Съдебната практика е противоречива относно това дали този „пропуск” е съществено процесуално нару?ение или не. Все пак, преобладава виждането, че този порок представлява съществено процесуално нару?ение, което води до нередовност на акта, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП. ?зискването на закона при липса на свидетели, установяващи нару?ението, актът да се състави в присъствието на двама други свидетели, е израз на основния принцип в административно-наказателно процесуалното право - публичността. Нещо повече, тази нередовност на акта поражда съмнение относно самоличността на нару?ителя, извър?ено ли е деянието и вината на нару?ителя (практически е без значение дали липсата на двама свидетели ще се определи като съществено процесуално нару?ение или ще бъде опосредена чрез неотразяването им в АУАН, което от своя страна да обоснове порочността на НП – практически не съществува реална хипотеза за присъствие на свидел при съставянето на АУАН, който да не е бил отразен в него, няма причина за това и всяко обяснение на актосъставителя би било необосновано – свидетелят участва на доброволни начала и няма причина да откаже да бъде вписан.). Добре е тук да бъде уточнено и кога е едно нару?ение на процедурните правила е съществено – в ЗАНН не е посочено кога едно процесуално нару?ение е съществено. Съгл. препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, когато в ЗАНН няма особени правила за производство пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Съгл. чл. 335 от НПК, съществено е само това нару?ение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. От друга страна, съществени са онези нару?ения на процесуалните правила, които биха могли да доведат до различни констатации относно това кой е нару?ителят и извър?ил ли е твърдяното нару?ение, т. е. следва да се преценява с оглед на това, доколко тези нару?ения са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извър?ено и деецът е известен. А точно такава е ролята на двамата свидетели – да свидетелстват за фактите и обстоятелствата, следващи извър?ването или установяването на нару?ението … В допълнение считам, че в съдебното заседание буха могли да се атакуват и показанията на свидетелите/колеги на актосъставителя , като заинтересовани лица, но това е нещо, което като че ли не е възприето в практиката. 

Условия за освобождаване, ограничаване и намаляване размера на ТБО по ЗМДТ - Част III

Публикувана от dyasto on 03 April, 2009 13:38

Оспорване на административните актове издадени въз основа на ЗМДТ.

1.1. Актът, чрез който се установява задължението за такса битови отпадъци, е ревизионен акт, издаден от  органите по приходите в териториалните дирекции към Националната агенция по приходите. Жалбата срещу акта се подава в писмена форма и трябва да съдържа законоустановените реквизити и приложения.  Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14 - дневен срок от връчването му. Ре?аващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при централното управление на Агенцията. Жалбата се подава чрез съответната териториална дирекция. Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение, то може да се спре само ако е поискано от жалбоподателя.

1.2. Ревизионният акт в частта, която не е отменена с ре?ението на ре?аващия орган, може да се обжалва чрез този орган пред административния съд по местонахождението му в 14 - дневен срок от получаването на ре?ението. Жалбата срещу акта се подава в писмена форма и трябва да съдържа законоустановените реквизити и приложения. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред  в частта, в която е жалбата е изцяло уважена с ре?ението. Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение, то може да се спре от административния съд по искане на жалбоподателя.
При мълчаливо потвърждение на ревизионния акт от административния орган, жалбата срещу акта може да се подаде в 30 - дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез ре?аващия орган пред окръжния съд по местонахождението му.

1.3. Ре?ението на административния съд подлежи на касационно обжалване пред ВАС. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил ре?ението, в 14 – дневен срок от деня на съобщениоето, че ре?ението е изготвено. Жалбата срещу ре?ението се подава в писмена форма и трябва да съдържа законоустановените реквизити и приложения. 

2. Според чл. 186, ал.1 АПК, право да оспорват подзаконов административен акт имат граждани и предприятия, чиито права свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдят засегнати от нея или за които тя поражда задължение.  Наредбата поражда задължение да се заплати такса за битови отпадъци, така че тя може да се оспори от този, до когото се отнася това задължение. Жалбата се подава в писмена форма и трябва да съдържа законоустановените реквизити и приложения. Жалбата се подава чрез органа издал оспорвания акт.

Тя може да бъде оспорена без ограничение във времето. Последващо оспорване на Наредбата на същото основание е недопустимо. Предприятието или гражданинът може да се присъедини към оспорването до началото на устните съзтезания по едно вече започнаtо дело, но без да иска повтаряне на извър?ените до този момент процесуални действия.

Наредбата се оспорва пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Оспорването не спира действието на акта, освен ако съдът постанови друго. Съдът може да обяви нищожността на оспорвания подзаконов нормативен акт или на част от него, да го отмени изцяло или частично или да отхвърли оспорането.

Условия за освобождаване, ограничаване и намаляване размера на ТБО по ЗМДТ - Част I

Публикувана от dyasto on 03 April, 2009 13:37

Правни и фактически обстоятелства:

1. Таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането и извозването им  от имотите, както и за услугите по обезвреждането им в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

2. ЗМДТ дели имотите на два вида: имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци и имоти, намиращи се в районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци.

3. Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (наричана Наредбата), доразвива диференцирането на имотите в зависимост от допълнителни критерии.
а) имотите биват застроени и незастроени, в зависимост от това дали върху тях има реализиран строеж по смисъла на Закона за устройство на територията;
б) имотите биват жилищни и нежилищни, в зависимост от това, дали се използват за жилищни нужди;
в) имотите биват на предприятия и на граждани, в зависимост от това дали притежателят на вещното право върху тях е юридическо или физическо лице.

4. Субекти на таксата за битови отпадъци са както гражданите, така и предприятията. Наредбата установява различен режим относно условията и процедурите за освобождаване, намаляване или ограничаване размера на таксата за битови отпадъци, в зависимост от това дали субекта е физическо или юридическо лице, облагодетелстващ физическите лица.

5. Правен режим относно таксата за битови отпадъци за предприятията:
а) Таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя:
- според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване;
- чрез пряко договаряне;
- пропорционално в промили.
За определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията, според количеството битови отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честота на сметоизвозване, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност" декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината.Таксата за битови отпадъци за един съд включва цената на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер 3 промила върху отчетната стойност на имотите.
За определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията чрез пряко договаряне с фирми, извър?ващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година молба по образец до кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност". При предсрочно прекратяване на договора предприятията, ползващи услугата, уведомяват в седемдневен срок кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност" и от началото на месеца, следващ прекратяването на договора, дължат такса за битови отпадъци в размер на 12 промила от отчетната стойност на имотите.
?звън горните случаи, такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в размер на 12 промила върху отчетната стойност на имотите.
б) Таксата за битови отпадъци за жилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в промили в размер на 2 промила върху данъчната оценка на имотите.
в) За имоти на предприятията, попадащи извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите на предприятията.
г) Не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, ако предприятията декларират писмено с декларация по образец, че няма да се ползват от услугата през цялата година.Декларацията се подава в отделите "Местни данъци и такси" на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" по местонахождение на имота. Декларацията се подава в срок от 1 ноември до 31 декември на предходната година.

6. За новопридобити имоти такса за битови отпадъци се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота.За новопостроени сгради или части от сгради се дължи такса от началото на месеца, следващ месеца, през който са завър?ени или е започнало ползването им. За тези обстоятелства собствениците, съответно ползвателите, подават декларация по образец в съответните отдели "Местни данъци и такси" на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - Столична община по местонахождение на имота.

Условия за освобождаване, ограничаване и намаляване размера на ТБО по ЗМДТ - Част II

Публикувана от dyasto on 03 April, 2009 13:37

Практически разре?ения.

1. Предприятието може да подаде декларация, с която удостоверява, че няма да се ползва от услугата по сметосъбирането и сметоизвозването през цялата година, тъй като имотът не се използва през цялата година. В този случай такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, но се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

2. Предприятието, което упражнява вещно право върху недвижим имот, който не генерира битови отпадъци, се освобождава от заплащане на таксата за услугите по събирането и извозването на битовите отпадъци, но не и от таксите за обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

3. Ако предприятието желае да се ползва от услугите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, то може да ограничи разходите по таксата за битови отпадъци чрез намаляване на количеството им. Тъй като количеството отпадъци се измерва съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, ограничаването може да се извър?и чрез:
- по-малко обемни съдове за битови отпадъци;
- по-малко на брой съдове за битови отпадъци;
- по-малка честота на сметоизвозване.
Това ограничаване е допустимо само за нежилищни имоти на предприятия, като не се отнася за жилищните имоти и за имотите, чиито собственици или ползватели са граждани.

4. Ако предприятието желае да се ползва от услугите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, то може да намали разходите чрез пряко договаряне с фирми извър?ващи тази услуга. Прякото договаряне е допустимо само за нежилищни имоти на предприятия, като не се отнася за жилищните имоти и за имотите, чиито собственици или ползватели са граждани.
Предприятието, дори и при сключен договор чрез пряко договаряне с фирма, дължи такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер 7,8 промила, пропорционален на отчетната стойност на имотите.
Фирмите-концесионери нямат право да извър?ват на територията на Столична община услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по договори с предприятия с цени, по-ниски от тези, определени в концесионните договори, т.е. възможно е прякото договаряне да не доведе до намаляване на разходите за такса смет.

5. Ако предприятието желае да се ползва от услугите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, то може да разсрочи или отсрочи заплащането на таксата за битови отпадъци, като в зависимост от сумата, която трябва да заплати, компетентните органи за следните:
- Кметът на Столичната община. Той издава разре?ение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разре?ението.
- Столичният общински съвет.Той издава разре?ение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година.

6. От разгледаните дотук хипотези на практически разре?ения можем да направим извода, че такса за битови отпадъци се дължи в ограничен размер при наличието на следните алтернативно предвидени предпоставки:
- при подаване на декларация, че няма да се използва имота. В този случай предприятието се освобождава от такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване;
- когато имотът не генерира битови отпадъци. В този случай предприятието се освобождава от такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци;
- когато се ползват по-малко на брой и по-малки като обем съдове за битови отпадъци при по-малка честота на сметоизвозване;
- чрез пряко договаряне с фирми извър?ващи услуга по сметосъбиране и сметоизвозване и постигане на благоприятни условия в тази връзка.

7. Съдебната практика е константна по основните въпроси във връзка с условията за освобождаването, ограничаването или намаляването на таксата за битови отпадъци.
Тя приема, че такса за битови отпадъци не се дължи, ако общината не предоставя реално услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Случаите, в които тези услуги не се предоставят за иброени изрично в чл. 71 от ЗМДТ. Спорен е въпросът за териториалния обхват на услугите. Тук практиката на ВАС приема две становища.

7.1. Според първото, което е значително по – ?ироко разпространено, територията на предоставяне на услугите обхаваща само района около имота.
а) Често в районите извън териториите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставят услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения. Това е така, тъй като в районите извън териториите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, често няма територии за обществено ползване и депа за обезвреждане на битовите отпадъци. В тежест на общината е задължението да докаже, че на тези територии реално се предоставят услугите по чл. 62. от ЗМДТ.
б) Услугите по чл. 62 на ЗМДТ не се предоставят и в друга хипотеза. Дори и имотът да попада в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, ако са налице условията на чл. 71 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци не се събира. Тази хипотеза може да се реализира чрез сключване на договор с фирма, която предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ, като за да имаме намаляване на разходите във връзка с битовите отпадъци, условията на договора трябва да са по - благоприятни от условията предоставяни чрез одобрената план-сметка от общината. В Наредбата е казано, че чрез пряко договаряне с фирма, длъжникът се освобождава само от заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, но съдебната практика на ВАС приема, че ако длъжник успее да докаже, непредоставянето на услугите по чл. 62 от ЗМДТ от общината (поради причина, че тя се предоставя от фирмата например), той се освобождава от заплащането им.

7.2. Според второто становище, което е значително по – тясно разпространено, територията на предоставяне на услугите обхваща територията на цялото населено място.Двете хипотези, при които не се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ, са аналогични на тези от предното становище.

7.3. Съдебната практика на ВАС е категорична по въпроса за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. Дори и когато длъжникът е подал декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината, цената на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, остава константна. Това е така, тъй като тя не се влияе от количеството на отпадъците, а е в размер 3 промила от отчетната стойност на имотите, който размер се кумулира в общата такса. Длъжникът не може да влияе върху цената на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и единственият способ за намялава на таксата е чрез декларарирането на по – малко количество битови отпадъци, което се отразява в цената на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци и по обезвреждането им в депа или други съоръжения.

Последни ...

Архиви


Контролен Панел

Powered by Lifetype Hosted by weblawg.deysot.com