Блог БГ

Практически разрешения.

1. Предприятието може да подаде декларация, с която удостоверява, че няма да се ползва от услугата по сметосъбирането и сметоизвозването през цялата година, тъй като имотът не се използва през цялата година. В този случай такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, но се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

2. Предприятието, което упражнява вещно право върху недвижим имот, който не генерира битови отпадъци, се освобождава от заплащане на таксата за услугите по събирането и извозването на битовите отпадъци, но не и от таксите за обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

3. Ако предприятието желае да се ползва от услугите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, то може да ограничи разходите по таксата за битови отпадъци чрез намаляване на количеството им. Тъй като количеството отпадъци се измерва съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, ограничаването може да се извърши чрез:
- по-малко обемни съдове за битови отпадъци;
- по-малко на брой съдове за битови отпадъци;
- по-малка честота на сметоизвозване.
Това ограничаване е допустимо само за нежилищни имоти на предприятия, като не се отнася за жилищните имоти и за имотите, чиито собственици или ползватели са граждани.

4. Ако предприятието желае да се ползва от услугите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, то може да намали разходите чрез пряко договаряне с фирми извършващи тази услуга. Прякото договаряне е допустимо само за нежилищни имоти на предприятия, като не се отнася за жилищните имоти и за имотите, чиито собственици или ползватели са граждани.
Предприятието, дори и при сключен договор чрез пряко договаряне с фирма, дължи такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер 7,8 промила, пропорционален на отчетната стойност на имотите.
Фирмите-концесионери нямат право да извършват на територията на Столична община услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по договори с предприятия с цени, по-ниски от тези, определени в концесионните договори, т.е. възможно е прякото договаряне да не доведе до намаляване на разходите за такса смет.

5. Ако предприятието желае да се ползва от услугите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, то може да разсрочи или отсрочи заплащането на таксата за битови отпадъци, като в зависимост от сумата, която трябва да заплати, компетентните органи за следните:
- Кметът на Столичната община. Той издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.
- Столичният общински съвет.Той издава разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година.

6. От разгледаните дотук хипотези на практически разрешения можем да направим извода, че такса за битови отпадъци се дължи в ограничен размер при наличието на следните алтернативно предвидени предпоставки:
- при подаване на декларация, че няма да се използва имота. В този случай предприятието се освобождава от такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване;
- когато имотът не генерира битови отпадъци. В този случай предприятието се освобождава от такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци;
- когато се ползват по-малко на брой и по-малки като обем съдове за битови отпадъци при по-малка честота на сметоизвозване;
- чрез пряко договаряне с фирми извършващи услуга по сметосъбиране и сметоизвозване и постигане на благоприятни условия в тази връзка.

7. Съдебната практика е константна по основните въпроси във връзка с условията за освобождаването, ограничаването или намаляването на таксата за битови отпадъци.
Тя приема, че такса за битови отпадъци не се дължи, ако общината не предоставя реално услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Случаите, в които тези услуги не се предоставят за иброени изрично в чл. 71 от ЗМДТ. Спорен е въпросът за териториалния обхват на услугите. Тук практиката на ВАС приема две становища.

7.1. Според първото, което е значително по – широко разпространено, територията на предоставяне на услугите обхаваща само района около имота.
а) Често в районите извън териториите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставят услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения. Това е така, тъй като в районите извън териториите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, често няма територии за обществено ползване и депа за обезвреждане на битовите отпадъци. В тежест на общината е задължението да докаже, че на тези територии реално се предоставят услугите по чл. 62. от ЗМДТ.
б) Услугите по чл. 62 на ЗМДТ не се предоставят и в друга хипотеза. Дори и имотът да попада в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, ако са налице условията на чл. 71 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци не се събира. Тази хипотеза може да се реализира чрез сключване на договор с фирма, която предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ, като за да имаме намаляване на разходите във връзка с битовите отпадъци, условията на договора трябва да са по - благоприятни от условията предоставяни чрез одобрената план-сметка от общината. В Наредбата е казано, че чрез пряко договаряне с фирма, длъжникът се освобождава само от заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, но съдебната практика на ВАС приема, че ако длъжник успее да докаже, непредоставянето на услугите по чл. 62 от ЗМДТ от общината (поради причина, че тя се предоставя от фирмата например), той се освобождава от заплащането им.

7.2. Според второто становище, което е значително по – тясно разпространено, територията на предоставяне на услугите обхваща територията на цялото населено място.Двете хипотези, при които не се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ, са аналогични на тези от предното становище.

7.3. Съдебната практика на ВАС е категорична по въпроса за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. Дори и когато длъжникът е подал декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината, цената на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, остава константна. Това е така, тъй като тя не се влияе от количеството на отпадъците, а е в размер 3 промила от отчетната стойност на имотите, който размер се кумулира в общата такса. Длъжникът не може да влияе върху цената на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и единственият способ за намялава на таксата е чрез декларарирането на по – малко количество битови отпадъци, което се отразява в цената на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци и по обезвреждането им в депа или други съоръжения.