Блог БГ

Може ли съсобственик на недвижим имот (където съсобствеността е възникнала по силата на наследяване по закон) да придобие по давност целия имот? Този въпрос е твърде често срещан в живота, оттук и в работата на практикуващите в областта на вещното право адвокати.

Разбира се, отговорът на този въпрос зависи от фактите по конкретния случай, но в общия случай, следвайки тъкуването на закона и съдебната практика, на същия следва да се отговори отрицателно.

В този смисъл е и следният правно-теоретичен текст (извадка от "Вещно право - практически проблеми" на Марио Бобатинов и Красимир Влахов): "Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници, Приема се, че такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобия собственост върху целия имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до до знанието им намерението си да свои имота изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. ... Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че анимусът му да го държи за себе си е бил изрично демонстриран пред останалите сънаследници." (bold - бел. автор)

Съдебната практика е също изрична и еднозначна в това отношение:

Решение № 216 от 5.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 657/2001 г., I. г. о . - "За да е налице изменение на основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел действия, които да отричат правото на другите наследници върху техните части и те да са достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да отблъсне владението на другите наследници, като владее за себе и против тяхната воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението."

Решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г., I г. о. - "Наследникът може да измени основанието на владението от свое име и от името на останалите наследници (проиндивизо про парте), като започне да владее само за себе си. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието на сънаследника. той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници (или съсобственици) върху техните части. Същественото в това изменение на основанието на владението следва да достигне до знанието на останалите съсобтвеници. Променилият намерението да владее само за себе си, не може да го държи в тайна. Всяко пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност, основанието и намерението мну, счита се, че  той не желае да владее за себе си. В такъв случай не се дава възможност на собственика да прибегне до защита на собствените си права."

Решение № 508 от 29.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 740/2002 г., I г. о. - "Сънаследникът, който сам ползва имота, е владелец само на своята идеална част, а е държател на идеалните части на сънаследниците, затова, за да се приеме, че той владее само за себе си цялата вещ, е необходимо да обективира промененото отношение, като извърши действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за новото субективно отношение към вещта."