Блог БГ

Неизпълнение: Неизпълнението има различни форми – то е пълно, когато длъжникът не е престирал нищо или е престирал резултат различен от дължимото. Неточно е всяко друго изпълнение, което се отклонява от дължимото (често неточното изпълнение се означава и като лошо в широкия смисъл на думата, в тесен смисъл лошото изпълнение е некачественото такова). Облигационното право на България се занимава единствено с последващата обективна невъзможност. Невъзможнотта бива също „виновна” и „невиновна” – правните последици са, разбира се, твърде различни при тези два вида невъзможност. Непреодолимата сила като причина за невъзможността следва да се третира като квалифициран случай на случайното събитие, при която е необходмо да се държи сметка и за „непреодолмостта” като самостоятелна характеристика по отношение на предвидимостта. Важно е да се има предвид, че ако страните по даден договор са изброили хипотезите на случайно събитие, длъжникът ще отговаря, ако невиновното изпълнение е в резултат на обстоятелство, което не попада в кръга на уговорените случаи. При невиновната невъзможност съществено значение прдобива въпросът за риска ...

Риск и последици: Правила: 1) при едностранен договор, длъжникът се освобождава от задължението си и рискът е за кредитора; 2) при двустранните договори рискът е за длъжникът; 3) при двустранните договори със задължение за dare, рискът е за собственика (кредитора). Тогава когато невъзможността за изпълнение е причинена виновно от длъжника, кредиторът може: 1) да иска компенсаторно обезщетение; 2) да се удовлетвори от налична заместваща облага; 3) да не престира нищо; 4) да развали договора и да иска обезщетение за вредите от развалянето. От първите три възможности може да се възползва и кредиторът при невиновна невъзможност, когато рискът се носи от длъжника. При виновно неизпълнение на все още възможна престация, възможностите за кредитора са следните: 1) да иска реално изпълнение или да иска да бъде овластен сам за сметка на длъжника да извърши дължимото действие (от съдия изпълнителя) или да отстрани последиците от неизпълнението на задължение за бездействие (от съда) – и при двата случая кредиторът може да търси и мораторно обезщетение; 2) да иска компенсаторно обезщетение, когато кредиторът няма интерес от късното изпълнение; 3) да упражнява правото си възражение за неизпълнен договор – чл. 90 ЗЗД; 4) да развали договора и да търси обезщетение за вредите от нарушения му негативен интерес. Важно е да се има предвид, че когато е налице некачестено изпълнение, възникват права за кредитора, без да е необходима вина на длъжника: 1) да иска намаляване на цената; 2) да иска от длъжика да отстрани недостатъка или сам да го отстрани за сметка на длъжника (за кредитора възниква правото да иска предварително от длъжника разходите); 3) да иска замяна на родово определените вещи с недостатъци; 4) да прекрати договора с едностранно волеизявление (редхибиторен иск, който следва да се отличава от правото на разваляне, както и от възможностите за едностранно прекратяване на договора, които не изискват виновно неизпълнение на длъжника – напр. чл. 238 ЗЗД). Тези права на кредитора не са обезщетения за вреди (които дори не следва задължително да са настъпили), не са „отговорност” по смисъла на гражданското право ...

Отговорност: Гражданската отговорност е резултат от сложен фактически състав: поведение, противоправност, вреди, причинна връзка и вина – и непълен фактически състав може да бъде основание за възникване на гражданска отговорност. Договорната отговорност е вторично облигационно правоотношение с предмет задължение на длъжника да поправи причинените вреди. Мораторната лихва, неустойката и задатъкът са форми на договорна отговорност. При договорната отговорност, за разлика от деликтната, се отговаря само за предвидимите вреди (не и при недобросъвестност). При нея солидарност между длъжниците възниква само ако е предвидена в закона или е изрично уговорена. При нея също така длъжникът винаги отговаря за действията на третите лица, които е привлякъл за изпълнение на дадено задължение. При деликтната отговорност отговорност за вреди, причинени от трети лица, се носи само в изрично предвидените от закона случаи. Следва да се държи сметка за отношението на договорната отговорност за некачествено изпълнение и гаранционната отговорност. Основание за възникване на гражданската отговорност и критерий за определяне на нейния размер са вредите ...

Вреди: Най-общо вредите са всяко накърняване на правнозащитени блага. Критерий за определянето на неимуществените вреди е това дали последиците от засягането на благата са оценими в пари, а не дали благата са неимуществени. Съдържанието на понятието пропуснати ползи се крие в неосъщественото увеличаване на имуществото на кредитора. Те са настоящи, а не бъдещи вреди, и не могат да имат неимуществен характер. Освен вредата, друг основен елемент от ФС на ГО е вината ...

Вина: Две са формите на вина в гражданското право, а именно: умисъл и небрежност. Небрежността е тясно свързана с понятието за дължима грижа, която в гражданското право е грижата на добрия стопанин. Този модел на поведение е абстрактен (съобразен е с типичното поведение на лицата в подобни случаи), но се конкретизира с оглед на естеството на дейността на лицата, която я извършват (различните видове търговци). Небрежността е противоправно поведение и за разлика от умисъла не е психическо отношение. Вината в традиционния смисъл на думата следва да се изследва както с оглед на поведението като елемент от ФС на ГО, така и с оглед на нестобразяването с грижата на добрия стопанин, т.е. интелектуалният елемент да се отнася и до основното противоправно поведение и до допълнителното такова (небрежността) (волевият момент се свързва с настъпването на вредите и определя умисъла като пряк или евентуален). Съзнаваната непредпазливост се поглъща от небрежността. Добросъвестността се определя с оглед знанието и желанието на страната да се съобрази с модела на поведение, като недобросъвестността по съдържание се покрива с умисъла. „Различието между грубата небрежност и небрежността е само количествено.” (цит. А. Калайджиев – „Облигационно право – Обща част” – Сиби, 2007). Единствено небрежността се предполага, тя не следва да се доказва от страна на кредитора.

Изменение и допълнение от 24.09.2009 г.: При подготовката на един договор, работата на един адвокат се свежда основно и най-вече до формулиране на договорните клаузи така, че да основните моменти свързани с отговорността на клиента, произтичаща от едно евентуално неизпълнение и разбирана както като отговорност за вреди, така и като други негативни последици (напр. разваляне), да бъдат ограничени до възможния минимум. Това би могло да бъде постигнато по няколко начина, а именно: 1) ограничаване на отговорността както по основания, така и по съдържание и размер; 2) анализ и съответно използване на законовите диспозитивни норми; 3) освобождаване от други видове „отговорност” (вж. ЗЗД – напр. договор за покупко-продажба / недостатъци); 4) други начини, осигуряващи по-добра защита и правно положение за клиента.

Интересен е въпросът за пределите и границите на договоряне по отношение на основанията на отговорността. По силата на специална уговорка е възможно длъжникът да се съгласи да носи последиците от невиновното си поведение. Длъжникът може да бъде освободен от отговорност за обикновена небрежност (но не и за умисъл и груба небрежност) – чл. 94 ЗЗД. Би следвало да може да се уговори и по-конкретно за кои точно вреди се отговаря, като напр. да се отговаря единствено за претърпени загуби, но не и за пропуснати ползи. Може да се ограничи отговорността както за собствено поведение, така и за това на лицата, за които длъжникът отговаря. В допълнение към горното следва да се отбележи, че е напълно възможно да се уговарят клаузи за неотговорност, като се придаде обективност на причините за неизпълението (забавеното изпъление), т.е. като ги приравним по правно съдържание и съдържание към форсмажорните събития. Пример за такава ситуация е, когато доставчикът се особождава от отговорност, поради това, че стоката вече не се произвежда (т.е. той "не отговаря", не зависи от него!; неизпълнението е по причина, за която длъжникът не отговаря, т.е. не е виновен). Следва, обаче, да се отбележи, че в практиката и закона е прието изпълнителят да отговаря за действията на своите подпизпълнители като за свои (затова е добре да се включва клауза в договора между основните съконтрагенти, даваща им основание за завеждане на регресен иск) и една такава клауза би могла да не се приеме от потенциалния съконтрагент, още повече, ако той ползва професионална правна помощ.

Ограничаване на "отговорността" (разбирана като договорна тежест) може да се постигне и чрез внимателно анализиране характера на правните норми и възползването от диспозитивните такива - напр. при договорната отговорност, в хипотезата на оттегляне на поръчката, може да се уговори според случая, че например няма да се дължи покриване на неосъществените печалби. Съответно може да се уговори и покриването на различните видове разноски при отстраняване на последиците от едно неизпъление.

Чл. 193, ал 3 от ЗЗД обявява за недействителни уговорките, с които продавачът се освобождава от отговорност за недостатъци – по аргумент за противното за останалите договори подобна забрана следва да не бъде приложима.

Неизпълнението на задължения по даден договор е от една страна основание за търсене на гражданска отговорност, а от друга дава възможност на изправната страна да прибегне и до други предвидени от закона възможности, като напр. да развали договора. В този смисъл е добре да (с оглед защитата на дадена страна по договора) да се конкретизират насрещните задължения на договарящите страни (те отговарят и за тях - едно трето значение на понятието отговорност, използвано в договорното право), защото една страна да отговаря не означава само да трябва да плати обезщетение по силата на договорната си отговорност, а и по-общо да търпи последиците на неизпълението на задълженията си, т.е. дали дадено поведение на кредитора да се квалифицира като „необходимо съдействие” и освобождаващо длъжника последиците на забавата. Добре е и да се уговаря солидарност в случай на прехвърляне на права. Друг интересен момент е свързан с отказа от права - с оглед на това е добре да се отбележи, че в правната доктрина се приема за безспорно, че съглашенията за поемане на задължения за бъдещо процесуално поведение са нищожни: "Диспозитивните норми са неприсъщи на гражданския процес. Той е съвкупност от императивни норми. Методът на държавна власт и подчинение, който гражданският процес използва, изключва договора като средство за уреждане на процесуалните отношения" (проф. д-р Ж. Сталев, "Българско гражданско процесуално право", С., 1994 г., с. 51 и 52).

Допълнение от 23.02.2010 г.: Чл. 94 и другите цитирани по-горе по отношение на договорната оговорност не се прилагат п отношение на деликтната отговорност (и двете видове отговорност, бидейки видове гражданска такава), защото правилата, които я уреждат, са императивни по своя характер.

Допълнение от 26/27/01.02/03.2010 г.: На много места в нормативните актове се говори за това как дадено лице "отговаря (или не) за еди какво си ..." - зависи от самата редакция, но най-често в тези случай под "отговорност" се разбира задължение за съответното лице да извършва някакви действия, от неизпълнението на което биха могли да настъпят определени вреди (по-скоро деликтни такива, защото договорната отговорност предполага неизпълнение на съществуващо облигационно задължение /при договорната отговорност често се използва термина "отговаря" в общ смисъл на "търпи негативните последици от ..."/). Това са специални състави на деликтна отговорност (независимо дали се казва, че се дължи обезщетение), смисълът на които, спред мен, се корени във вината – тя се предполага, но в полза на увредения, ответникът би могъл да докаже липсата на „небрежна вина” (защото само тя се предполага, а не и умисълът) като докаже, че е изпълнил „изрично предвиденото” по закон задължение (самият факт на неипълнението на което представлява небрежност /вина/). Вече стана въпрос за това, че правилата, уреждащи деликтната отговорност са по правило императивни (този въпрос в теорията не е безспорен) – напр. чл. 94 от ЗЗД и отговорността за действия на трети лица (които са изрично предвидени от закона), но що се отняся до общо формулираните задължения  считам, че няма проблем да се уговаря неотговорност за (не)извършване на определени действия (да не се считат за попадащи  / да не се квалифицират като проявления на това задължение – за разширяване на отговорността няма ограничения, доколкото не противоречи на добрите нрави). Остава открит въпросът за това дали е възможно подобни клаузи за неотговорност да се включват в общи условия. Следва да се има предвид, че от допълнението от 24.09.2009 г. единствено т. 1 се отнася и до деликтната отговорност и то частично – при съблюдаване на допълненията от 23.02.2010 г. и 26/27.02.2010 г.

Допълнение от 15.07.2010 г.: "Отговаря за" е фраза, която в законите се използва многократно, но не във всички случай в един и същи смисъл. При договорите по този начин се въвежда допълнително основание за разваляне на същите и търсенето на съответната отговорност - специална деликтна (вж. отговорността на цедента за съществуването на вземането, съдебното отстранение /евикцията/, по аналогия на отговорността при развалянето на договора, която е безспорно деликтна; обезщетението може да варира по размер, подлежащ на договаряне, защото нормата е диспозитивна) - става дума за законовите текстове, иначе "отговаря за" в самите договори може да се използва и в друг смисъл - вж. по-горе. И без връзка с договорите "отговаря за" се свързва с въвеждането на специални деликтни състави, което за пореден път ме замисля относно това какъв е смисълът на въвеждането им предвид общия състав на генералния деликт по чл. 45 от ЗЗД - отговорът определено следва да се търси във връзка с доказването на противоправността (като задължителен неин елемент) и доказването на вината (небрежността като събитие, а не психическо отношение се доказва с факта на самото извършване на съответното противоправно деяние - от която и да е от заинтересуваните страни!). И при двата вида гражданска отговорност вината не е задължителен елемент от ФС. "Отговаря за" се използва в нормативните текстове също и при носенето на отговорност за действия на трети лица - при договорната отговорност това са случаите на заместване при поръчката, пълномощникът при преупълномощаването, ако не е известил упълномощителя, наемателя за вредите, причинени от лица от неговото домакинство, както и при другите случаи на "привлечени "подизпълнители"-трети лица" (при договорната отговорност за поведение на трети лица се цели постигането на определен договорен резултат, там под отговорност се има предвид по-широкото от вреди понятие за негативни последици - той ще търпи съответните негативните последици от поведението на третото ице, все едно ги е извършил той самият; не бива да се смесва с задълженията за intuitu personae - там ще имаме пълно неизпълнение; общото правило е, че договорите обвързват страните по тях; тази отговорност е обективна, тя не зависи от вината на длъжника, длъжникът отговаря само при виновно неизпълние от страна на третото лице, като дължимата грижа обаче се преценява с оглед на длъжника, който е страна по облигационното отношение); деликтната отговорност за чужди действия, за разлика от договорната, се носи само в предвидените от закона случай - чл. 47-49 ЗЗД. ЗЕТ всъщност внасяи специална хипотеза на деликтна отговорност за действия на трети лица - при определени условия доставчикът на услугата ще отговаря! Той ще може да се освободи от отговорнсот само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от получателя на услугата или че състава съгласно съответната разпоредба не е е осъществен в някой от неговите елементи. Делинквентът и доставчикът са неистински солидарни длъжници, като безвиновният характер на отговорността на доставчика е основание за възникване на регресно вземане за заплатеното обезщетение. В тази връзка ми направи впечатление и следната клауза "Ползвателят се задължава да обезщети и да освободи от отговорност Доставчика при съдебни искове и други претенции на трети лица (независимо дали са основателни или не), за всички щети и разходи (в това число адвокатски хонорари и съдебни разноски), произтичащи от или във връзка с (1) неизпълнение на някое от задълженията по този договор, ..." (става дума за общи условия за предоставянето на хостинг услуга), която е във връзка с казаното по-горе относно неистинската солидарност, която "съществува в различни случаи, при които няколко длъжници дължат на кредитора една и съща по предмет или по стойност престация. Както отношенията между длъжниците и кредитора, така и вътрешните отношения между длъжниците обаче не се уреждат по правилата на солидарността, по специални за всяка отделна хипотеза норми." (А. Калайджиев) - следователно, подобна клауза ще има практически смисъл, ако доставчикът на хостинг услугата е в хипотезата на "да отговаря", т.е. ще е необходимо да се уговорят вътрешните отношения между длъжниците по обезвредата (в случая е редно те да са в тежест на позлвателя на услугата, защото той е "първопричината" за настъпилите вреди /както е и например при договор за компютърно-софтуерно обслужаване, когато изпълнителят ползва пиратски софтуер, а възложителят го ползва и по силата само на този фактът, същия отговаря !?!?!?/); иначе сме просто в общата хипотеза на неизпълнение (ползвателят е качил порно в нарушение на чл. еди-кой си от Общите условия за ползване) по силата, на което същия ще дължи обезщетение за претърпените от доставичка вреди (в случая от претенциите на трети лица) на общо основание и такава една клауза се явява излишна. Тоест според мен тук се уговарят параметрите на евентуалното регресно вземане, което ще възникне в полза на доставчика съгласно гореизложеното - по-конкретно уговаря се размера на регресното вземане, което включва и разноските и пр. С други думи, в тази клауза става въпрос за договорно поемане на задължение за покриване при определени условия на определени вреди, претърпени от трети лица, като обезщетението се използва в смисъл на покриване на вече заплатени суми, а освобождаване от отговорност няма процесуален характер, има "чуждоезичен" характер, и според мен се отнася до съдействие с оглед изясняване на обстоятелствата от значение за отговорността на доставчика (вж. по-горе за освобождаването от отговорност) и/или за "застъпване" за директно и пряко уреждане на претенцията на третото лице (както е при застраховането, без значение разликите от гледна точка на механизъм на възникване на отговорнсотта и др. под.); т.е. тази "отговорност" ще има характера на едно договорно задължение за заплащане на определена сума пари при определени условия и няма да става дума за поръчителство (солидарност) за гарантиране изпълнението на задължение. И солидарността и неистинсктата такава може да възникне както по силата на закона, така и по силата на изрично договоряне. Обобщенията в настоящото допълнение не целят, а и не претендират за, изчерпателност, а по скоро един полезен подход към разбирането на материята на гражданската отговорност - по-горните допълнения съдържат много добри обобщения, които обаче следва да се възприемат корективно предвид изложеното в настоящото допълнение. Скоро очаквайте допълнение относно отговорността по ЗЗП, в т.ч. отговорност за неточно изпълнение, гаранционна отговорност, отговорност за вреди, причинени от дефект на стока; а също и специален коментар на статията на vasruv - "Гаранциите, предоставяни от ТД за продадаваните от него на други ТД стоки и съответствието на тези гаранции с разпоредбите на ЗЗП."

Допълнение от 20.07.2010 г.: ЗЗД предвижда и случаи за задължения за обезвреда, в които обаче не става дума за отговорност - напр. поръчителят е длъжен да възстанови разноските и вредите на довереника по изпълнението на поръчката. Законът говори и за вреди причинени от вещи с недостатъци (при заема например) - за характера на тази отговорност ще стане дума по-нататък при разглеждането на отговорността за вреди от стоки по ЗЗП.