Блог БГ

Българският Правен Блог

* Съдържанието на този блог е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права!

Възможности за оспорване и обжалване в хода на изпълнителния процес

Публикувана от dyasto on 01 July, 2009 17:30

Чл. 407 от новия Граждански процесуален кодекс дава възможност на длъжника да обжалва разпореждането на съда, с което се уважава издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора. Срокът е двуседмичен (за ответника започва да тече от момента на връчването на поканата за доброволно изпълнение), а средството е частна жалба. "Обжалването на определенията е средство за правна защита срещу незаконни определения. То е санкция срещу незаконното процедиране на съда. Такава санкция е ... и обжалването на решенията, когато се основава на нарушаване на процесуалните норми, уреждащи изискванията за валидност, допустимост и правилност на решенията." ("Българско гражданско процесуално право", Живко Сталев, осмо издание, 2006 г.)

На второ място, за заповедите за изпълнение е предвидена единствено възможност за обжалване на частта за разноските, и това е логично предвид предоставените други средства на длъжника за адекватна защита.

Възражението по чл. 414 ГПК е добро средство за защита предвид факта, че не е необходимо същото да бъде мотивирано, за да породи съответните последици. Новият ГПК прехвърли задължението за установяване на съответното правоотношение в тежест на кредитора, което значително облекчава положението на длъжника в изпълнителното производство. От друга страна в хода на процедурата по издаване на заповедта за изпълнение на длъжника е дадена и допълнителна възможност за защита в случай на пропускане на двуседмичния срок за отправяне на писмено възражение, а именно чрез иск за оспорване на вземането (съгл. чл. 424 ГПК). Разбира се, тогава длъжникът ще носи тежеста на доказване по отношение на предявения от него отрицателен установителен иск. Освен това, когато пропускането се дължи на ненадлежно уведомяване, длъжникът ще може да се възползва и от възможносттите на чл. 423 ГПК при съответните законово установени условия.

Подобно на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, това за незабавно изпълнение също подлежи на обжалване с частна жалба, но тя ще може да се основава единствено на съображения, извлечени от съответните изпълнителни основания по чл. 417 ГПК. Т. напр. длъжникът не ще може да възрази, че е платил или компенсирал ...

Що се отнася до обжалване действията на съдебния изпълнител, то новият ГПК не възприе възможността по стария ГПК за обжалване на всяко едно незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител и предвиди ограничени случаи, в които това е възможно, при това в допълнително ограничени хипотези (арг. от 435 ГПК).

Чл. 439 ГПК дава правото на длъжника да се защити по исков ред като оспори съответното вземане ("да оспорва чрез иск изпълнението"). Тази възможност се отнася за съдебните изпълнителни основания, при съответните законови условия, което я отличава от аналогичната разпоредба на чл. 424 ГПК.

За по-голяма яснота е добре да се отбележи, че при липса на материалноправни условия за законност на изпълнителния процес, възниква спор относно гражданско право, като търсената защита в този случай следва да се определи като искова. Обратно при липсата на процесуални изисквания за законност - способът за защита е жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. И при двата вида защита, разбира се, би могло да се иска спиране на изпълнението като мярка, обезпечаваща ефективността на търсената защита. Материалните предпоставки се свързват със съществуването на вземането, неговата изискуемост или отговорността за него.

Допълнение от 25/26.02.2010 г.: Ясно е от гореизложеното, че обжалването на заповедта за незабавно изпълнение може да се основава единствено на съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК. До възражението като средство за защита се прибягва когато вземането според длъжника не съществува - било то поради плащане на дълга, било то поради извършено извънсъдебно прихващане. И в двата случая изпълнението подлежи на спиране - като се представят убедителни доказателства, като например разписка в първия случай и нотариална покана за прихващане във втория. Ако длъжникът претендира насрещни вземания (например неустойки за забавено изпълнение) и те не са били упражнени по пътя на прихващането например, тогава по-удачното средство за защита би било да се предявят съответните претенции по общия исков ред, като евентуално се поиска спиране на изпълнението като обезпечителна мярка (тази възможност е все пак спорна предвид това дали съдът ще счете, че са налице основните предпоставки за допускане на обезпечението, една от които се изразява от опасност от затруднено реализиране на евентуално уважения иск - разбира се, при отказ остава отворена възможността да се иска от частния съдебен изпълнител изпълнението да се насочи срещу друго имущество). В противния случай ще се стигне до допълнително обременяване на длъжника с разноски за адвокатска помощ, държавни такси и прочие. Разбира се, нищо не пречи тези претенции да бъдат предявани под формата на насрещен иск в хода на исковото производство, стартирано от кредитора с установителния иск на основание чл. 415 във връзка с чл. 422 и чл. 124 от ГПК (последица от подаденото възражение). Тогава обаче вече може да е "много късно" с оглед на изпълнението, което не е било спряно и може вече да е приключило (и то необратимо - например продаден апартамент). Интересен е въпросът за това дали е по редно тези претенции да се предяват с насрещен иск или с възражение за прихващане (ако такова вече не е било направено извънсъдебно). Отговорът на въпроса не е еднозначен и зависи до голяма степен от размера на насрещните претенции, а и има значение за разноските по делата. Ако те са по-малки по размер, тогава е по-добре да се използва възражението - то е средство за защита единствено срещу предявения иск, обратно - насрещният иск е не само средство за защита срещу първоначалния иск, но и средство за самостоятелна защита на вземането на ответника (т.е. по-добре е да се използва когато това вземане е по-голямо по размер). В първия случай ще бъдат присъдени разноски пропорционални (намалени) на уважената част от иска, докато във втория - отговорността за съдебни разноски ще се носи отделно, като съдът може да компенсира насрещните вземания за разноски (т.е. трябва да се преценява за всяка конкретна ситуация кое е по изгодно, защото във втория случай страните, макар и да се компенсират вземанията за разноски, всяка от страните ще покрие своята част).

Информация и Линкове

Присъединете се към моя правен блог чрез коментиране и връзките по-долу.

Информация: Архиви; Коментари (8)

Живи Отметки: Граждански процес; Del.icio.us; Digg; Technorati

Теми: Граждански процес

Коментари

Отговор: Правен въпрос

dyasto | 17/05/2010, 11:57

Здравейте,
Ето и кратки отговори на поставените въпроси:
1. Вие не е необходимо да обжалвате заповедта, а може само да възразите в срока и то, както сама отбелязахте, без да давате обосновка. Разбира се, ако дължите, това не е най-добрия начин за действие, защото кредиторът вероятно ще ви съди и разноските по делото ще се увеличат.
2. Принудителното изпълнение означава, че съдебният изпълнител ще има право да удовлетвори претенцията (вземането) на кредитора от имуществото, което притежавате - напр. публична продан на недвижим имот.
3. Да, но при определени условия и ограничения - вижте чл. 446, ал. 1 от ГПК.
4. Възможно е, но това изцяло зависи от волята на кредитора.
Поздрави и успех!

Правен въпрос

РТ | 15/05/2010, 16:27

Здравейте,
попаднах на вашият блог в интернет, тъй като търсех информация от хора, вече преживели това, което сега ми се случва на мен.
Вчера на 14.05.2010 г. са връчили на сестра ми Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.12.2009 г, която се отнася до мен. Към тази заповед има приложения - "Възражение" и Съобщение.
От прочетеното по форумите имам 14-дневен срок, в който без да посочвам обосновка имам право да обжалвам това . От тук възникват и въпросите ми към Вас -
1. От прочетеното във Вашият блог разбирам, че в случай на обжалване на настоящата Заповед, ще ми е необходим адвокат, за да се реши изходът от това ГД - така ли е?
2. Ако не обжалвам, ще се издаде Изпълнителен лист и ще пристъпят към принудително изпълнение - какво значи това?
3. Възможно ли е да ми направят запор на сметката за получаване на месечната ми заплата?
4. Възможно ли е да се договорят срокове с кредитора извън СРС, при наличие на Заповед за изпълнение?
Ако имате възможност бихте ли ми дали съвет, как да постъпя в настоящата ситуация.
Благодаря Ви предварително.
Поздрави,
РТ

Отговор: kolibri

dyasto | 23/04/2010, 16:17

Здравейте, Jenny!
При заповедното производство е било задължително да Ви уведомят, след което за вас започва да тече двуседмичния срок за възражение. Ако не сте била уведомена надлежно, тогва бихте могли да се ползвате от правилотo на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, като разбира се ще е необходимо да се уверите, че надлежно връчване не е имало - вж. Глава шеста, Раздел 1 от ГПК. Колкото до поръчителите ви - те са солидарни дължници, но обемът на тяхното задължение зависи от обема на главното (вашето) задължение и ако то не съответства на претенцията на кредитора, тогава те биха могли да възразят - още повече, че по силата на чл. 142 от Закона за задълженията и договорите поръчителите биха могли да противопоставят на кредитора всички възражения на длъжника. Предполагам, че става дума за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. След като възразят, банката ще следва да заведе дело срещу тях, на което те (още в отговора на исковата молба) ще могат да възразят и да представят своите (вашите) доказателства за погасени суми по кредита.
Успех!

kolibri

Jenny | 23/04/2010, 13:06

Издаден е заповед за изпълнение на парично задължение от 18.02.2010
2.Изпълнителен лист от 22.02.2010
3.Аз като длъжник към днешна дата 22.04.2010/ не съм получила нищо.
Свързани с мен лица като поръчители по кредит са получили покана за незабавно изпълнение на 20.04.2010
Въпросте са ми:Коя е дата за двуседмично обжалване?
2.В документите има нередности по периода на плащане, който мога да докажа с документи /платежни нареждания/В документа се твърди, че е просрочено плащане за периода 26.06.2009 до периода 17.02.2010, а аз притежавам документи за плащания с последна дата 14.12.2009г., т.е. мога ли и как да оспорвам дължимата сума?

Отговор: въпрос

dyasto | 24/02/2010, 18:03

Здравейте,
Доколкото рабирам, въпросът ви се свежда до това дали е следвало да бъдете уведомен "в процедурата" по издаването на изпълнителния лист. За да се отговори на него, е небходимо да се предостави допълнителна информация, като например - въз основа на осъдително съдебно решение или в хода на заповедно производство е издадена самият изпълнителен лист и пр. Тази инфорамция е от определящо значение, тъй като двете производства са твърде различни - така например в първия случай, копие от молбата за издаване на изпълнителен лист не се връчва на ответника, а във втория - надлежното уведомяване за издадената заповед за изпълнение е задължително. И в двата случая има срокове, в които оспорването следва евентуално да се осъществи. Колкото до предоставянето на правна помощ от моя страна, следва да имате предвид, че ще е необходимо предварително да прегледам документите, след което да се срещнем в кантората ми и да обсъдим допълнително възможностите. Адресът на електронната ми поща е sot_dy@mail.bg, хонорарът - 60 лв./час.

въпрос

Anonymous | 22/02/2010, 11:13

Зравейте,
трябва ми правна помощ по издаден срещу мен изпълнителен лист без да съм викан на дело без да съм подписвал какъвто и да е документ.Разбрах че имам запор на апартамент от обслужващата ме банка и след две седмици на входната врата беше залепена покана за доброволно изпълнение.
Бих искал да знам дали мога да обжалвам този лист ,дали съм редовно призован за доброволно изпълнение и най-вече мога ли да дойда при вас и да получа правна помощ.
Надявам се на съдействие!

Отговор: ВЪПРОС

dyasto | 11/12/2009, 15:47

С приемането на новия ГПК единствено чл. 439 има своята почти пълна аналогия в отменения ГПК, а именно чл. 255. От гледна точка на процесуалното право, правният интерес обуславя правото на оспорване на определение актове. Правният интерес е задължителен елемент на активната легитимация на оспорващия, като се изисква непосредствено засягане на правa, свободи и законни интереси на оспорващия. В този смисъл длъжникът оперделено има правен интерес, но въпросът е дали са налице предпоставките за исково оспорване на изпълнението. А иначе релевантен е вече чл. 424 от новия ГПК.

ВЪПРОС

Anonymous | 09/12/2009, 10:46

ИМАМ СЛЕДНИЯ ВЪПРОС:
ИМАМЕ ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ+ ИЗП.ЛИСТ, ПРОПУСНАЛИ СМЕ ОБЖАЛВАНЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 419 И 420 ОТ ГПК И В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ДЛЪЖНИКА ЩЕ ИМА ЛИ ПРАВЕН ИНТЕРЕС ОТ ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА ИСК АНАЛОГИЧЕН С ИСКА ПО ЧЛ 254 ОТ ГПК/отм./.
предварително благодаря