Блог БГ

При вливането на едно търговско дружество в друго, имуществата на двете дружества се обединяват, което от своя страна може (а и обикновено е точно така) да доведе до несъотвествия между стойностите на регистрирания капитал и чистата стойност на приемащото дружество, като резултативна величина от балансовите стойности на активите и пасивите на двете дружества, участващи в преобразуването. Задължително ли е винаги това "несъотвествие" да бъде взето предвид при приемането на съответните решения за финализирането на процедурата по вливане? 

 

Отговор на въпроса дава проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев в "Преобразуване на търговски дружества" (ИК "Труд и право", 2005 г.)" "Ако приемащото дружество при вливане ... е капиталово, неговият капитал трябва да е съобразен с преобразуването. Това е така, защото капиталът е стойностна величина, число, което, от една страна, отразява дяловото участие на съдружниците ..., а от друга страна, съотвества на имуществото на дружеството към момента на неговото учредяване." Аргумент за това положение може да се изведе и от императивното задължение при увеличение на капитала на дадено търговско дружество, същият да бъде проверен от специално назначен проверител (одитор), предметът на чиято проверка е именно дали размерът на увеличението съотвества на чистата стойност на имуществото, надвишаваща първоначално регистрирания капитал на приемащото дружество.

 

От гореизложеното следва, че разпоредбата на чл. 262у от Търговския закон е необходимо да се тълкува корективно, доколкото думичката "доколкото" в ал. 1 на този член оставя впечатление за факултативност, която в действителност не е налице. В следващите алинеи са изброени хипотезите, при които капиталът на търговското дружество може да не бъде съобразен със стойността на чистото имущество на приемащото дружество при вливане - списъкът не е изчерпателен и увеличение на капитала не следва да се предприема във всички случаи, създаващи опасност от декапитализация на дружеството. Съществува хипотеза, при която извън посочените в чл. 262у случай, увеличение на капитала може да не се извърши, а именно, когато съдружници с равно дялово участие в двете дружества са едни и същи лица. Това е по-скоро едно изключение, продиктувано от липсата на възможност за увреждане интересите както на трети лица (кредиторите на дружеството), така и на самите съдружници (вкл. кредиторите на съдружниците), т.е. в генерален вид общото правилото следва да бъде, че капиталът трябва да бъде намален винаги, когато чистата стойност на активите на приемащото дружество е по-малка от регистрирания капитал, и увеличен винаги, когато тя е по-голяма  от капитала (тогава ще е необходимо да се издадат нови дялове на съдружниците за покриване на разликата), при изключението на предходното изречение. Срещу преминаващото имущество се дължат нови дялове - аналогия със ситуацията при учредяване на ново дружество. Съответно при липса на преминаващо имущество дялове не следва да се издават, което обяснава и термина "доколкото",  което пък от своя страна е й още един допълнителен критерий за задължителното съобразяване на капитала с имуществото на съответното дружество. Разпоредбата относно проверката на капитала следва да се тълкува разширително в смисъл, че тя следва да обхваща не само съотвествието на чистата стойност на преминаващото имущество с размера на увеличението, а по-скоро съотвествието на съвкупното имущество с размера на първоначално регистрирания капитал. Аргумент за това следва да се вземе и от правната уредба на сливането, която е изрична в това отношение и следва да се вземе  съответно предвид по пътя на аналогията.

 

При намаление на капитала (в хипотезата на дружество с ограничена отговорност), същото е възможно да се извърши единствено чрез намаляване на стойността на дела в капитала. Разбира се, това в практиката следва да се тълкува разширително и да се приеме, че делът на даден съдружник в основния капитал на едно търговско дружество е съвкупност от дружествените дялове, които той притежава, т.е. намаляването на стойността на дела ще се извърши чрез намаляване на брой на притежаваните дялове.

 

Допълнение от 17.07.2009 г.: Намалението на капитала при всички случаи следва да бъде съобразено със съотношението на замяна, така както е определено на база пропорционалното отношение между стойностите на чистите имущества на вливащото се и приемащото дружества. Това означава, че броят на дяловете на всеки от съдружниците е необходимо да бъде намален  с толкова, колкото е процентното му дялово участие. Разбира се, това не винаги е възможно да бъде извършено с абсолютна точност и прецизност - напр. когато структурата на капитала на едно дружество с ограничена отговорност е такава, че дяловете в него са с номинална стойност от 100 лева, като в допълнение следва да се има предвид и императивното изискване на чл. 117 от Търговския закон. В такъв случай ще се наложи да се извършат плащания между съдружниците, които да компенсират последиците от невъзможността от пълна пропорционалност. Тези плащания в никакъв случай не следва да се бъркат с тези по чл. 261б от Търговския закон - в тази хипотеза плащанията ще се извършат евентуално от самото дружество, а и по никакъв начин не се засягат правата на останалите съдружници във вливащото се дружество (които, независимо от това, получават дялове еквивалентни на справедливата цена на частта от имуществото, което им се полага). Тук обикновено също се наблюдават определени неточности, поради необходимостта от закръгляне на стойностите, но това не е задължително да противоречи на общата констатация за еквивалентността.

 

Допълнение от 22.07.2009 г.: В практиката се срещат и случаи, при които вливането е извършено съобразно стриктното тълкуване на закона, като се използват "заобиколни" начини за компенсиране на несъотвествията. Да вземем за пример следната ситуация: приемащо дружество с имущество значително надвишаващо първоначално регистрирания капитал  (напр. 1 000 000 и 5 000), вливащи се две дружества с чиста стойност на имуществото в общ размер от напр. 5 000 000 лв. - капиталът се увеличава с 5 000 000 (вместо с 5 995 000 лв.), при което за да се запази съотношението на чистите стойности на имуществата на двете дружества преди вливането, новоиздадените дялове са с различна номинална стойност, която обаче не се взема предвид при определяне правата на съдружниците (напр. правото на глас и на дял от имуществото), а само техния брой (вж. чл. 117, ал. 3, чл. 127, чл. 137, ал. 2 от Търговския закон). По този именно начин се спазва изискването за справедливо съотношение на замяна.

 

Допълнение от 02.11.2009 г.: Следва да се има предвид, че съществуват и много други методи за оценка, освен този на чистата стойност на активите - като цяло и в частност. Линк