Блог БГ

Това са три различни института на облигационното право, които обаче в практиката често предизвикват неяснота и объркване по отношение на правното им съдържание (правните последици), особено що се отнася до регресните и суброгационните права на платилото трето лице.

 

Юридическият факт на законната суброгация е сложен - съгласно чл. 74 от ЗЗД, "Този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора." Фактическият състав на суброгацията включва още и необходимостта третото лице да има регресни права срещу длъжника - това положение произтича от основната цел на суброгацията, която е да се обезпечи удовлетворяването на правата, които третото лице има срещу длъжника с оглед на вътрешните отношения между третото лице и длъжника. Вътрешните отношения могат да бъдат най-различни - мандатни, обратния иск на управляващия чужда работа без мандат (чл. 61 ЗЗД), обратния иск за неоснователно обогатяване (чл. 59 ЗЗД) и др.  Регресните права възникват по силата на закона, но се уреждат съобразно вида на вътрешните отношения. Върху третото лице преминават всички прехвърлими права на кредитора, които могат да послужат на третото лице при събиране на регресното му вземане - вземания, вещни права, имуществени права върху нематериални блага, не преминават непрехвърлимите по естеството си права (както и тези непрехвърлими по закон), като неимуществените, несамостоятелните имуществени права. и правата, свързани с личността на кредитора - напр. правото да се унищожи сделката. То стъпва и в акцесорните права на кредитора, които имат обезпечителен характер за главницата - ипотеки, залози, привилегии, право на задържане, неустойки, лихви, задатък, поръчителво, правата по чл. 134 и чл. 135 от ЗЗД. Третото лице (не солидарен длъжник и не поръчител) встъпва изцяло в правата на удовлетворения кредитор срещу солидарните длъжници и поръчители на длъжника, така както това е могъл да стори и първоначалният кредитор. Солидарният длъжник не се суброгира в правата на кредитора срещу поръчителите и лицата, обезпечили със своя вещ друг съдлъжник, защото няма срещу тях регресни права (това положение произтича от факта, че съдлъжникът изпълнява свой собствен дълг, а не чуждо задължение). Тези лица обезпечават задължението на солидарния длъжник в отношенията му с кредитора, а не с останалите солидарни длъжници. Договорната суброгация намира приложение най-вече в случайте, когато платилото трето лице няма правен интерес.

 

Правният ефект на встъпването в дълг се изразява в това, че старият и новия длъжник отговарят солидарно към кредитора. Отношенията между кредитора и длъжниците се уреждат въз основа на правилата за солидарността. Това е и смисъла на препращането на чл. 101 ЗЗД, т.е. да се даде едно допълнително обезпечение на вземането на кредитора. Що се отнася, обаче, до отношенията между стария и новия съдлъжници, то според мен правилата на солидарността не следва да се прилагат, особено когато сме в хипотезата на изцяло платен дълг от страна на новия длъжник. В правната литература се застъпва обратното становище, но според мен това би довело до едно неоснователно стесняване патримониума на новия длъжник. Неговото регресно вземане не следва да е това по чл. 127 ЗЗД, а да е изпълнено с друго съдържание (вж. предходния параграф), оттук и възможността му да се суброгира изцяло в правата на кредитора, а не само за горницата над припадащата му се част (аргумент за това се извлича и от разбпоредбата на чл. 127, ал. 1 - "доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници", а тези отношения не се определят от самото встъпване в дълг, а от причините за встъпването, а именно естеството на регресното отношение).  Практическата полза от този институт не е много голяма, тъй като резултатите, които се преследват с него, се постигат също толкова ефикасно и чрез института на поръчителството.

 

При поръчителството регресните права, които възникват са обикновено в три насоки - поръчителят обезпечава кредитора в изпълнение на договор между поръчителя и длъжника, поръчителят действа без знанието на длъжника, поръчителства се против волята на длъжника. Законът говори за регресни права, за да очертае техния обем (изцяло, 1/2), а не за да даде оригинерно основание за възникването им. Регресният иск включва както главницата, така и лихвите по главния дълг, разноските (както и при солидарните длъжници, където също регресното вземане е по-обемно от суброгаторното (обикновено е така, но не винаги регресния иск е ефикасен и тогава се налага да се прибегне до суброгаторния такъв), законните лихви от деня на плащането, както и всички останали вреди. Суброгацията на поръчителя не разкрива особености в сравнение с общите правила, очертани по-горе.

 

Други сходни фигури, свързани с промяна на субект по правоотношението, са заместването в дълг и цесията.  Заместването в дълг може да е както абстрактна, така и каузална сделка (в зависмост от това дали е между новия и стария длъжник или между кредитора и новия длъжник). За разлика от новацията, при заместването в дълг се запазва съдържанието на правоотношението. Новият длъжник не може да предявява на кредитора възражения по вътрешните си отношения със стария длъжник, както и личните възражения на стария длъжник. Той не може да прихваща задължението си с насрещно вземане на стария длъжник поради липса на идентичност между страните. Запазват се акцесорните права, като лихви, неустойки, привилегии, но не и учредените от трети лица акцесорни на главния дълг обезпечения, като поръчителства, залози и ипотеки. Цесията осигурява по-големи права от суброгация, тъй като не се предпоставя от наличието на регресно вземане в полза на цесионера. Цесионерът придобива вземането със всичките му предимства и недостатъци (длъжникът може да прави всички възражения, освен ако не е приел цесията). Ex lege преминават и всички акцесорни права, освен ако не е уговорено друго. Не преминават правата, посочени по-горе при суброгацията (напр. правото на унищоване на сделката). Цесионерът придобива едно вземане, но не става страна в правоотношението между цедента и длъжника, оттук и цесионерът не разполага напр. с правото да развали договора, тъй като не е носител на задълженията по двустранния договор (може изрично да се уговори, че му се прехвърля). Цедентът не може да се освободи от отговорност за връщане на платената цена, за разлика от джиранта например, който може да се освободи от регресна отговорност със специална уговорка. Цесията е различна и от делегацията, която представлява нареждане на кредитора до друго лице да се задължи или да престира нещо на трето лице и е способ за погасяване на облигационното отношение (примери за делегацията са: делегация за престиране - асигнацията, чекът, кредитното писмо; делегация за задължаване - менителницата, която се предявява за приемане). В действащото законодателство субективната новация не е изрично уредена, поради което е по-добре промяната на страна по двустранен договор да се извършва посредством цесията и заместването в дълг в комбинация.

 

Допълнение от 04.09.2009 г.: Във връзка с горното ще е добре да се отбележат и няколко особености на новацията. Следва да се има предвид, че последици от новацията (подновяването) не настъпват по право - те са функция от намерението на страните към момента на възникване на новия дълг ("animus novandi"). Ако това намерение липсва, тогава новият и старият дълг ще съществуват успоредно. Това намерение не може да се предполага, но новационното съглашение не е задължително да бъде и изрично изявено. В хипотезата на обективно подновяване сме тогава, когато имаме промени в обекта на старото правоотношение (може и основанието на новото правоотношение да е различното) - напр. задължението да се продаде лек автомобил модел X се замени с такова за продажба на лек автомобил модел Y. Даването вместо изпъление не е обективна новация - основанието при тези две фигури е различно (при едната целта е да се замести старото правоотношение с ново такова, а при другата - незабавно освобождаване на длъжника от задължението му). Обикновено страните не извършват новация, когато променят сроковете, условията, лихвите, мястото на изпълнение и др. под. Последиците на новацията се изразяват в прекратяване на старото правоотношение и пораждането на ново такова. Прекратяват се и всички акцесорни на старото правоотношение права и задължения - лихви, поръчителства, залози, ипотеки (по правило и привилегиите извън случаите на залог, ипотека и право на задържане, за които се прилага правилото на чл. 107, ал. 2 от ЗЗД), както и всички възражения на длъжника по старото правоотношение.