Блог БГ

В днешно време неплащането на задълженията от страна на недобросъвестни и неизправни длъжници се превръща в повсеместен проблем за българския бизнес. Какви са начините длъжникът да бъде "притиснат" да плати, без за това да се налага отнасяне на въпроса пред съд? Същестува възможността, която предоставя новото заповедно производство, но по мое мнение тя не е твърде ефективна. Обезпечението на бъдещ иск е добра възможност за постигане на целения резултат, без, разбира се, да има гаранции за това. Но следва да се уточни, обаче, че обезпечителна мярка, която явно е насочена към осъществяване на икономически натиск се преценява като недопустима, а искането за налагането й - като неоснователно. Оттук и въпросът за "обезпечителната нужда" е от съществено значение и неговото разглеждане (както и на някои други спорни моменти) е твърде наложително.

За да бъде налице обезпечителна нужда, е необходимо осъществяването на правата на молителя по евентуално постановеното в негова полза бъдещо съдебно решение да бъде невъзможно или сериозно затруднено. Оттук и поведението на длъжника не следва само да се изразява в нежелание за изпълнение, а в конкретни действия, застрашаващи осъщестяването на правата на кредитора. Говори се за принудително осъществяване, защото степента на застрашаване следва да се съобрази именно с едно евентуално бъдещо принудително изпълнение. Поведението на длъжника може да се изразява например в отчуждаване на имущество (в т. ч. и сключването и обезпечаването на големи кредити), липса на каквато и да е възмножност за комуникация, наличие на вече започнали принудителни действия спрямо него, както и др. под. В съдебната практика не се наблюдават случаи съдии да отказват обезпечение заради размера на иска и съотношението му с предполагаемото имущество на бъдещия ответник.

Друг важен момент е преценката на т. нар. "евентуална основателност" на иска. Тя се преценява в два аспекта - правно-логически и доказателствено. Първо се преценява дали при описаната фактическа и правна обосновка принципно може да се уважи заявеният петитум. Следва преценка на доказателствата (в обезпечителния процес те може да са само писмени) с оглед на тяхната допустимост, относимост и стойност. Те следва и да са убедителни. Относно доказателства, следва да се има предвид, че частните документи, доколкото изхождат от молителя и съдържат благоприятни за него фати, не са годни доказателствени средства. Т. напр. нотариалните писма и покани не могат да служат за доказване на исковата претенция, но биха могли да служат за доказване на обезпечителната нужда. (Нотариалните покани доказват в най-добрия случай факта и датата на връчване, но не и на верността на направените от поканващия писмени твърдения.) Най-голяма стойност имат двустранните или изходящи от ответника документи, където той признава съществуващото задължение. Всичко това ще има най-малкото значение за размера на евентуалната гаранция, която се определя най-често в рамките на 15-55 % от исковата сума. Едностранният характер на обезпечителното производство налага и допълнителни ограничения върху използваемостта на определени доказателства - напр. не е приложима нормата на чл. 55 от ТЗ, защото редовността на търговските книги на търговеца не се предполага, а той няма възможност да я докаже при описаните условия.

Често допускана грешка е да се спести обстоятелствената част и да се препрати вместо нея към приложените доказателства - това прави молбата недопустима. Разбира се, това не означава, че е задължително да се правят каквито и да е правни квалификации, вкл. да се посочват конкретни текстове от действащи нормативни актове.

Най-ефективната мярка е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Възможно е, а и вече е утвърдено в практиката, да се иска налагане на запор върху всички сметки на длъжника в български банки до размера на претендираната сума, т.е. не е необходимо да се посочват конкретни сметки на длъжника, при все, че е възможно (а и обикновено е точно така) известните на кредитора сметки да не са всички, титуляр на които да е длъжника. Възможно е да се иска и втора обезпечителна мярка, напр. налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, още повече, че доста често в практиката сметките на длъжника са напълно източени по една или друга причина от авоарите по тях. Това няма да се отрази върху размера на дължимата такса (таксата е двойна, когато се иска обезпечаване на съединени искове)

Допълнение от 07.09.2009 г.: С приемането на нов Граждански процесуален кодекс се въведоха и някои изменения в уредбата на обезпечението на бъдещ иск. Т напр. компетентен  е вече съответният съд, на който делото по бъдещия иск е родово посъдно, за разлика от досегашния режим, при който компетентен във всички случай беше районният съд. Въведен и максимален срок за предявяване иска, а именно един месец. 

Допълнение от 11.11.2009 г.: Много често в договорните отношения между страните се издават фактури, които след това се представят като доказателства в обезпечителното производство, което води до необходимостта да се изясни тяхната правна природа. Фактурата е първичен счетоводен документ, чието значение с оглед установяването на действителни договорни отношения се заключава в следното: тъй като договорът за продажба е неформален такъв, за сключването му не необходимо спазването на особена форма за действителност, вкл. и писмена такава - достатъчно е от действията на страните, преценени с оглед правилата на обичайната търговска практика, вкл. и от воденото от страните счетоводство и изявленията им, отправени една към друга, да може да се извлече обоснован извод за наличието на съгласие между страните в тази насока.  За повече информация отностно доказателствената сила на фактурата, може да натиснете тук. Друг интересен момент е свързан с въпроса за разноските в обезпечителното производство - кой следва да ги понесе. Житейската логика не остава място за колебание, но в ГПК изрично нищо не е записано по този въпрос. Разбира се, че те следва да се понесат от "загубилата" в исковото производство страна (аргумент (по аналогия) от чл. 209 от Гражданския процесуален кодекс - ГПК). В обезпечителното производство единственото, което може да се направи по отношение на разноските, е да се иска и тяхното (само на разноските в обезпечителното производство - държавна такса от 40 лв. и адвокатски хонорар) обезпечение, като в допълнение в съобщението на частния-съдебен изпълнител може да се иска и тяхното заплащане от страна на длъжника - това важи особено тогава, когато чрез обезпечението на бъдещ иск целим "притискането" на длъжника.

Допълнение от 18.11.2009 г.: Много е важно как точно ще бъде формулирано искането за обезпечение на разноските. Ако (съзнателно или по погрешка) ги опишем, подобно на основния иск, като иск, който възнамеряваме да предявим, а не като сума, която се присъжда от съда по молба на "спечелилата" делото страна без да има изричен иск предвиден в закона за това, то е твърде вероятно да ни бъде отказано. Мотивите на съда в такива случаи в практиката съдържат обикновено следното: "Съдът намира, че искането на молителя за допускане на обезпечение за сумата от ............ лв., която се поддържа, че представлява разноски в настоящото едностранно производство е неоснователно, тъй като такива се следват в зависимост от уважаването на исковете и могат да бъдат търсени в исковото производство. Дължимостта на разноските ще се определи с оглед изхода на бъдещия правен спор, а претенцията за разноски не съставлява самостоятелен иск, а законна последица от уважаването на иска, поради което искането за самостоятелното им обезпечаване като бъдещ иск съдът намира за неоснователно". Добре е адвокатите да бъдат коректни във формулировките си, което разбира се съвсем не означава, че няма да им откажат отново и то на същите основания. Такива мотиви на съда от друга страна съвсем не са безспорни и определението в тази му част спокойно би могло да се обжалва, но това не би имало особено практическо значение. Интересна би била ситуация, при която длъжникът плати претендираната сума без разноските по обезпечението - тогава какъв иск би следвало да подаде клиента за възстановяването на тези суми!?

Допълнение от 20.04.2010 г.: Поредният ми опит да "измоля" обезпечение и върху сумите за разноски в самото обезпечително производство не се увенча с успех :-( Този път основанията на съда бяха твърде лаконични: "Следва да се има предвид, че е наличе несъответствие в сумите, предмет на бъдещия иск, респ. бъдещите искове и сумата, върху която се иска да бъде наложена обезпечителната мярка - запор." За в бъдеще не възнамерявам да се опитвам да приложа на практика правната логика, без това да означава, че няма да претендирам тези разноски в самото исково производство или пък в изпълнителното такова (в последния случай, е препоръчително да се върви през сключването на договор за спогодба за уреждането на задълженията, вкл. и тези за разноски в изпълнителното и обезпечителното производства - за повече информация за договора за спогодба, натисни тук).