24.06.2010 г.: Статията съдържа съществени неточности по отношение правната същност на НП и ще бъде прередактирана в близко бъдеще.
Наказателното постановление (НП) от формална гледна точка е един индивидуален административен акт, за чието оспорване важат общите правила на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По своето предметно съдържание, обаче, НП е правораздавателен акт, за който са предвидени специални правила в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Субсидиарно ще се прилагат и правилата на НК и НПК, доколкото въпросите, свързани с наказателноправната същност на НП, не са изрично регламентирани в ЗАНН (чл. 11 от ЗАНН).
Основанията за оспорване пред съд на ИАА (НП) са изброени изчерпателно в чл. 146 от АПК, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно- производствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъотвествие с целта на закона. Всички тези пороци водят до незаконосъобразност на НП, която е свързана със законния статут на НП, т.е. с изискванията да се спазват условията предвидени по закон, на които трябва да отговаря един редовен административен акт. Всяко от основанията по отделно е достатъчно да се иска отмяната на НП – „отмяна” разбирана в по-общ смисъл – някой от пороците водят до нищожност (която се обявява), а други до унищожаемост (която води до отменяемост е тесния смисъл на думата). Тук няма да се спирам върху подробен анализ на значението на всеки един от пороците.
Законосъобразността и обосноваността на наказателните постановления са важни техни качества, които предпоставят ефективността на самата административнонаказателна дейност. Оттук и НП биха могли да се обжалват и като необосновани – макар и формално НП да съдържат всички изискуеми реквизити, те биха могли да са необосновани (още повече, че и законът задължава АНО да провери освен законосъобразността, още и обосноваността на съставения АУАН). Всички реквизити на НП, изискуеми по закон, формират в своята съвкупност мотивите и диспозитива на НП. Мотивите съдържат обосноваването на НП и в тях се съдържат съображенията, поради които АНО приема, че е извършено конкретно АН и го приписва като неправомерно деяние на точно определено лице. Те съдържат преценка и изводи относно доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса, т.е. възможно е напр. НП да е „постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата”, както и да са направени „неправилни” фактически констатации. Съдебната практика приема, че липса на мотиви имаме и когато те са нелогични, несвързани със съдържанието на акта, противоречиви, или когато от тях не могат да се разберат действителните съображения за издаването на НП.
Поради наказателната природа на този вид ИАА, същото подлежи на оспорване и като несправедливо – несправедливо ще е това НП, с което се налага наказание, което очевидно не съответства на деянието и деецът, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Обжалването на НП като несправедливо е практически приложимо, когато имаме наложено наказание над законоустановения минимум (напр. в конкретния случай законът определя наказание от 400 до 600 лв., административно наказващият орган налага наказание в размер на 600 лв. на трудоустроено лице, чиято застраховка „Гражданска отговорност” (ЗГО) е изтекла преди един ден, и др. под.).
Несправедливостта не бива да се бърка с „маловажността”, за която се говори в чл. 28 и чл. 39 от ЗАНН. Следва да се имат предвид и разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК – тя определя кога случаят е маловажен, а именно: „Маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид”. Основания и СиО обстоятелства биха могли да бъдат: ненастъпването на вреди, кратък период от изтичането и подновяването на полицата, заблуда, че изтеклата полица ще важи до края на календарната година, ако са сравнително нови разпоредбите, организационни неуредици по подновяването сключването на нови застраховки, пребиваване вън от населено място (град), наличието на единствено смекчаващи вината обстоятелства, и др. под. Не само деянието, а и деецът може да представлява ниска степен на обществена опасност – липса на каквито и да е предишни провинения от този вид (особено, ако говорим за водач с дълги години опит), трудоустроеност или други финансови затруднения и др. под. Съдебната практика е противоречива относно това дали преценката за маловажност на АНО попада в неговата оперативна самостоятелност или обвързана компетентност, т.е. дали съдът може да упражнява контрол върху тази дейност (съдебният контрол е за законосъобразност). Преобладава виждането, че наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен” случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. АНО би могъл да освободи нарушителя от отговорност, като преценката за маловажността би могла да се направи и от длъжностните лица, установяващи нарушението, които от своя страна биха могли да наложат глоба в намален размер с квитанция или фиш (последният случай е възможен само ако това е изрично предвидено в съответния закон).
Ето някои от най-често срещаните основания за обжалване:
1) липса на компетентност – обикновено такава е налице по силата на делегирани със заповед правомощия, но не е сигурно и е добре въпросът да бъде обстойно изследван;
2) може да е изтекъл срокът за налагане на административното наказание (напр. 3 месеца от деня на установяване на нарушението) – нарушение на процедурните правила;
3) автомобилът не е регистриран в България или е спрян от движение – противоречие с материалния закон;
4) разминаване в квалификацията на нарушението в АУАН и НП – напр. за несключване на задължителната ЗГО (нарушение по чл. 315, ал. 1, във връзка с чл.чл. 249 и 259 от КЗ) и непредставянето на документ за ЗГО (нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 100, т. 3 от ЗДвП); вкл. когато има сключена такава застраховка, но е забравена от водача на МПС-то - нарушение на процедурните правила;
5) Съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, без да са спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 и чл. 43, ал. 4 от ЗАНН (например изпращане по пощата, било то и с обратна разписка) – нарушение на процедурните правила;
6) Пороци на акта за установяване на административното нарушение – вж. по-долу;
7) Свидетели – вж. по-долу.
Наказателното постановление е финален етап на процедурата по налагане на административно наказание. Тя започва от установяване на административното нарушение и съставянето на съответния акт за това. АУАН има следните три функции: повдига се обвинение срещу конкретно лице; той представлява официална констатация на извършеното деяние, която има определена доказателствена стойност за наказващия орган (преди влизането в сила на ЗАНН направените в акта констатации се приемаха за истински до доказване на противното); сезиране на компетентния АНО. Юридическият ефект на съставения АУАН може да се прояви единствено ако същият е редовен. АУАН е задължителна предпоставка за издаването на НП и ако последният е нередовен, тогава и НП подлежи на отмяна за незаконосъобразност поради нарушение на процедурните правила. Не всички пороци обаче на АУАН са съществени и по изключение това означава, че и формално нередовен акт може да е от естество да породи съответните правни последици – условието е да може да бъде установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността и вината на нарушителя (арг. от чл. 53, ал. 2 от ЗАНН). Пример за несъществени пороци са например: липсата на точни данни за местоизвършване на нарушението, на точния адрес на нарушителя или на някой от свидетелите, непосочване на нарушените законови разпоредби, и др. под.
Законът дава възможност, когато не е имало свидетели на извършването или установяването на административното нарушение, АУАН да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели. Много често, обаче, в практиката се случва така, че се използва само един свидетел (най-често колега на актосъставителя). Съдебната практика е противоречива относно това дали този „пропуск” е съществено процесуално нарушение или не. Все пак, преобладава виждането, че този порок представлява съществено процесуално нарушение, което води до нередовност на акта, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП. Изискването на закона при липса на свидетели, установяващи нарушението, актът да се състави в присъствието на двама други свидетели, е израз на основния принцип в административно-наказателно процесуалното право - публичността. Нещо повече, тази нередовност на акта поражда съмнение относно самоличността на нарушителя, извършено ли е деянието и вината на нарушителя (практически е без значение дали липсата на двама свидетели ще се определи като съществено процесуално нарушение или ще бъде опосредена чрез неотразяването им в АУАН, което от своя страна да обоснове порочността на НП – практически не съществува реална хипотеза за присъствие на свидел при съставянето на АУАН, който да не е бил отразен в него, няма причина за това и всяко обяснение на актосъставителя би било необосновано – свидетелят участва на доброволни начала и няма причина да откаже да бъде вписан.). Добре е тук да бъде уточнено и кога е едно нарушение на процедурните правила е съществено – в ЗАНН не е посочено кога едно процесуално нарушение е съществено. Съгл. препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, когато в ЗАНН няма особени правила за производство пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Съгл. чл. 335 от НПК, съществено е само това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. От друга страна, съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които биха могли да доведат до различни констатации относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение, т. е. следва да се преценява с оглед на това, доколко тези нарушения са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. А точно такава е ролята на двамата свидетели – да свидетелстват за фактите и обстоятелствата, следващи извършването или установяването на нарушението … В допълнение считам, че в съдебното заседание буха могли да се атакуват и показанията на свидетелите/колеги на актосъставителя , като заинтересовани лица, но това е нещо, което като че ли не е възприето в практиката.