Почти всички сайтове "разполагат" със страница, съдържаща правила, към които посетителите им следва да се придържат при използването им. Наименованията са различни - условия за ползване (Terms of Use), политики за защита (опазване) на личните данни (Privavy Policy), отказване от права (ограничаване на отговорността) (Disclaimer), общи условия, общи условия за ползване (General Terms of Use) и пр. Разграничението е до голяма степен условно, но все пак следва да се държи сметка за реалностите на българското законодателство в областта на интернет правото, тогава когато собственик на такъв един онлайн ресурс оперира (без значение дали хостингът е в България или не) на територията на Република България. Това се отнася както до наименованието на електронния документ, така и до неговото съдържание - т.напр. условия за ползване (Terms of Use), политики за защита (опазване) на личните данни (Privavy Policy), отказване от права (ограничаване на отговорността) (Disclaimer) са все понятия с западноевропейски и американски произход и традиции. Те обикновено се пренасят в българската търговска практика като отделни части, но според мен това не следва да е така - чисто декларативният характер на политиките за защита например (често изполвани в комбинация с термина "Notices") не е пречка за това, дори напротив. Макар и доста често безвъзмездна, интернет сайтът представлява по същество предоставяне на услуги (услуги на информационното общество по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за електронната търговия - "Услуги на информационното общество са такива услуги, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата." /Тук мисля неправилно е изполван термина "изрично", защото ако приемем това положение, ще сме изправени пред ситуацията една голяма част от чисто информативните интернет сайтовете да не представляват услуга на информационното общество и за тях правилата и отговорностите за кешинг, линкинг и пр. да не се прилагат!?!?!? Считам, че неправилно е транспонирана/преведена ДИРЕКТИВА 98/34/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 юни 1998 година, където се казва: "Услуги, които не се предоставят „по индивидуално искане на получателя на услугите" - услуги за телевизионно излъчване; б) услуги за радиопредаване; в) (телевизионен) телетекст."/). Доставчикът на тези услуги едностранно определя условията, при които предоставяната от него услуга следва да се ползва (т.е. при какви условия той я предлага). Предвид общодостъпния характер на услугата (интернет сайта) и начинът, по който тя се ползва (по собствено решение на всеки потребител), в тези случаи считам, че може да е приложима фигурата на конклудентното приемане на условията за ползване (които също са общи предвид начина им на формулиране и адресирането им до неограничен кръг лица), вкл. за липсата на задължение за уведомяване за евентуални техни промени (това е ясно за сайтове, при който няма регистрация на потребители, но при тези, които имат такава считам, че е по-добре (не че е задължително) такава клауза да няма). Тези условия по мое мнение ще е най-коректно да се означават като "Общи условия за ползване". Когато сайтовете предлагат и допълнителни възмездни услуги, като хостинг такива или онлайн магазини и търговия, тогава е редно да бъдат съставени общи условия по смисъла на гражданското и търговското законодателство, където е задължително да се осигури техническа възможност съответния потребител да се съгласи изрично с тях. Тогава е най-редно и терминологично издържано, тези условия да се обозначават като "Общи условия". Двете понятия са колкото близки терминологично и съдържателно, също и толкова различни - отново терминологично и съдържателно, за което следва да се държи сметка. /Допълнение от 10.03.2010 г. - Според мен, става дума за сключване на двустранен договор при т. нар. сключване на договор при Общи условия, а не на предоставяне на безплатна услуга, каквато е например един чисто информационен уебсайт - там също имаме споразумение (конклудентно приемане на оферта), но отношението според мен (подобно на дарението) е едностранно! Условията са също общи (отнасят се до неограничен кръг от потребители) и се определят едностранно, но следва терминологично да се разграничават от понятието "Общи условия", където те следва да се приемат изрично, а не с конклудентни действия./ Това в никакъв случай не означава (дори е препоръчително), че в Общите условия не могат да бъдат включени Общите условия за ползване като имащи по-тесен обхват, но съдържание също задължително за Общите условия - така е поне ясно и систематически обусловено (не е практически целесъобразно, макар и възможно, те да се разделят).
По-надолу ще се разгледа структурата и съдържанието на Общите условия като по-широко понятие. Предвид горното и отчитайки големия брой и разновидности на уеб сайтове в глобалната мрежа, структурата и съдържанието на даден уебсайт ще бъде очертана схематично и посочена най-общо, за което следва да се има съответно предвид.
1. Предмет на общите условия.
2. Най-подробна информация за фирмата-собственик, в това число: данни за всички видове публични регистрации на фирмата.
3. Услуги и стоки - описание, цена, плащане, доставка, прекратяване, и мн. др. Подробно!
4. Лични данни - политика.
5. Кешинг, линкинг, и др.
6. Интелектуална собственост.
7. Отговорност (общо за т.т. 3, 4, 5 и 6 /че е защитена собственост, подлежаща на преследване със всички позволени от закона действия/) (гражданската, другите видове не подлежат на ограничаване, а на "избягване" чрез събюдаване на законовите разпоредни от наказателен и административно-наказателен порядък) - за ограничаване на отговорността вж. статията
"Бележки върху ..." (за отговорността за линкгинг и пр. вж. допълнението от 26/27/01.02/03.2010 г.).
8. Заключителни разпоредби (Други условия) - за влизане в сила, уведомяване, приложимо право (компетентен съд) и пр.
Нормативната база:
1. Закон за задълженията и договорите - разпоредби за общите условия и различните видове сделки;
2. Търговския закон - разпоредби за общите условия, информация за търговците и различните видове сделки;
3. Закон за електронната търговия - разпоредби за инфромация за собственика на сайта, кешинга, линкинга, търговските съобщения, приложимото към доставчика право и мн. др.;
4. Закон за електронните съобщения - разпоредни относно предоставянето на данни при престъпления (било то посредством доставчиците на електронни съобщителни услуги - интернет доставчици за трафични данни напр. /тук не се вкл. хостинга а в ЗЕТ/) и др.;
5. Закон за електронния документ и електронния подпис - разпоредби относно валидността на приемането на общите условия;
6. Закон за защита на потребителите - разпоредби относно продажбата от дистанция, защитата на потребителите (вкл. общите условия) и мн. др.;
7. Закон за защита на личните данни - разпоредби отностно задълженията на администраторите на лични данни;
8. Закон за авторското право и сродните му права, Закон за марките и географските означения и др. - разпоредби относно интелектуалната собственост;
9. Закон за кредитните институции, Кодекс на застраховането, Закон за защита на конкуренцията, Закон за пощенските услуги - специални разпоредби за общите условия;
10. В зависимост от дейността на собственика на уебсайта (т.е. конкретния случай), е възможно да е необходимо да се вземат предвид и разпоредби на специални закони, като напр. - Закон за хазарта, Закона медиите, Закон за адвокатурата (вкл. всички закони за статута на различните професии - лекари, брокери, занаятчии и пр.), и изобщо всички други закони, съдържащи специални разпоредни за статута и дейността (вкл. начина на плащане) на собственика на уебсайта.
Списъкът по-горе не е изчерпателен - за да сте сигурни в коректността и изчерпателността на вашите общи условия е необходимо в зависимост от конкретната ситуация да се направи цялостен и подробен анализ на приложимото законодателство (влючително международното такова, особено в областта на защита на потребителите).