Блог БГ

С настоящото бих желал да внеса яснота по въпроса за осигуровките на едноличния собственик и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност (от правна и моя гледна точка, разбира се).

Преди да дискутирам въпроса по същество следва да се имат предвид две принципни положения при общественото осигуряване: 1) осигуряват се лицата, които извър�?ват трудова дейност, а не тези които получават доходи за това или във връзка с това - в повечето случаи тези две неща съвпадат, но не е задължително и водещо е извър�?ването на трудовата дейност, а не получаването на дохода (ако изобщо има такъв) /за разлика от данъците, които се дължат в определен размер върху всички доходи над определен размер/; 2) осигуровки се дължат за определена трудова дейност еднократно, недопустимо е да се плащат "двойни" осигуровки за една и съща дейност - двойни в смисъл на "два пъти", а не "двоен размер" /подобно на нару�?ителите, които не могат да се наказват два пъти за едно и също нещо, с цялата условност на подобно сравнение/.

При големите компании обикновено собствениците на капитала не извър�?ват трудова дейност (затова КСО не говори например в чл. 4, ал. 3, т. 2 за "акционери"), но малко по-различно е положението при персоналните и "полу-персоналните" търговски дружества, каквито са събирателните дружества и дружествата с ограничена отговорност (за собствениците на които, КСО използва термите "собственици" и "съдружници" за избягването на неяснота и объркване). При дружествата с ограничена отговорност е възможно собствениците да извър�?ват трудова дейности - особено това е вярно при ЕООД-та, които често се регистрират и управляват от едно-единствено лице за извър�?ването на "занаятчийска" дейност от същото това лице - например фризьорка регистрира ЕООД и си отваря ателие, в което тя е единственото трудещо се и приемащо клиенти лице (примерите иначе са многобройни - същото се отнася и за лекарите, адвокатите, консултантите и пр.). Тази си трудова дейност едноличният собственик не извър�?ва на някакво отделно основание (например трудов или граждански договор), поради което е въведена и фигурата на "самоосигуряващия се съдружник" - обърнете внимание, че осигуровките му не са обвързани с получаването на възнаграждение - той ще получи дивидент, който обаче не е същинско възнаграждение, а и може да не се получи и такъв, ако дружеството не отчете печалба или не разпредели такава. Едноличният собственик сам ще определи на каква сума да се осигурява съобразно с минималния и максималния праг за съответната година. Ако съдружникът за съответната си трудова дейност обаче се осигурява на друго основание, тогава той няма да дължи осигуровки за трудовата си дейност извър�?вана чрез дружеството - например адвокат, който се осигурява като упражняващ свободна професия, регистрира адвокатско дружество и извър�?ва дейността си чрез него, явявайки се по този начин и съдружник, извър�?ващ трудова дейност - предоставящ правни услуги от името на дружеството (адвокатът не следва да се самоосигурява на тези две различни правни основания, по същество за една и съща трудова дейност).

Сходно, макар и по различен начин, е и положението когато едноличният собственик е и управител на дружеството - законът се интересува от извър�?ването на трудова дейност от страна на съответното лице в дужеството, без в случая да прави разграничение между нейните видове. Смисълът на въвеждането на двете хипотези - по. чл. 4, ал. 1, т. 7 и по чл. 4, ал. 3, т. 2 - е да се обхванат случаите, когато собствениците/съдружниците и управителите са различни лица и управителите извър�?ват "същинска" управленска дейност. Едноличните собственици (пък било то и назначени по договор за управление и контрол - ДУК) в по-голямата част от случаите се явяват управители "по необходимост" (тъй като управител в ТР трябва задължително да има вписан) - съответно често и не получават възнаграждение в това си качество; едноличните собственици имат задължението по Търговския закон да "съдействат" при осъществяване дейността на дружеството и да вземат участие в неговото управление, т.е. всяка тяхна дейност в дружеството има един и същ произход, макар и различна по съществото си. Определено, когато едноличния собственик упражнява трудова дейност, то той трябва да се осигурява, но когато трудовата дейност е едновременно по предмета на дейност на дружеството и управлението на същото, тогава осигуровките се дължат само на едно основание - по принцип това следва да се направи по избор на собственика, но следва да се приложат някои практически положения преди това, като например дали едноличният собственик получава възнаграждение като управител. Двата цитата по-долу са от указания на НАП и въпреки непрецизната си терминология по същество подкрепят гореизложеното:
- "От изложеното дотук следва, че съдружник, който не упражнява трудова дейност и не извър�?ва никакви действия, свързани с дейността на дружеството (сключване на сделки, подписване на документи и др.), не подлежи на осигуряване."
- "Едноличният собственик на капитала, който има сключен договор за управление с дружеството, има две възможности за осигуряване по част Първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО): 1. При сключен договор за възлагане на управлението с търговското дружество осигуряването на неговия собственик се провежда по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. По този ред се осигуряват изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителните вноски за държавното обществено осигурявяне са за фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица” като се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни група професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО). 2. Собственик на ЕООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд «Пенсии) на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО."

 

Налага се съвсем естествено и въпросът дали едноличен собственик, който е назначил за управител на дружеството си трето лице, не извър�?ва никаква дейност по предмета на дружеството, ще дължи осигуровки - според мен, НЕ!

Надявам се настоящата статия да е била полезна за всички собственици на ЕООД-та, колеги и счетоводители в страната, като, разбира се, ще се радвам на мнения по този доста спорен и същевременно "популярен" и значим въпрос!

При смърт на едноличния търговец алтернативите са две: или да се заличи регистрацията му в Търговския регистър или търговската му дейност да бъде продължена от някой от наследниците му, като във хипотезата на втория случай говорим за поемане на предприятието на ЕТ от наследник (съгласно чл. 60, ал. 2 от Търговския закон). 

 

Документите, които следва да бъдат подготвени и подадени в Търговския регистър са: удостоверение за уведомяване на териториалната дирекция на НАП по чл. 77, ал. 1 от ДОПК; акт за смърт на наследодателя; удостоверение за наследници (показващо наследниците по закон на починалия търговец); споразумение между наследниците за поемане на търговското предприятие на починал едноличен търговец с нотариална заверка на подписите (в случай, че наследниците по закон или завещание са повече от един); образец от подписа на наследника продължаващ дейността на едноличния търговец  с нотариална заверка (в случай, че поемащият наследник не е вече регистриран като ЕТ); декларация по чл. 57 и чл. 58, ал. 2 и ал. 4 от Търговския закон (отново в случай, че ще се регистрира нов ЕТ); пълномощно и декларации по чл. 13 от ЗТР; документ за платена държавна такса. 

 

Поемането на търговското предприятие на едноличния търговец е подробно и законово регламентирана процедура, която въпреки че не се отличава с особени трудности, все пак поставя практически затруднения в няколко насоки, които налагат съответните уточнения:

 

1) При поемане на предприятието на ЕТ от негов наследник е необходимо да се подаде Заявление по образец В1, като към него се приложи и Заявление А1, ако поемащият наследник няма вече търговска регистрация. В практиката често се случва да се използва единствено А1 и то за вписване на промени, което е доста гре�?но и неминуемо води до отказ от страна на длъжностното лице по вписванията. 

 

2) Търговското предприятие на ЕТ може да бъде поето само от един от наследниците. При няколко наследници следва да се постигне общо съгласие между наследниците или да се прибегне до съдебна делба. Съгласието може да е облечено в споразумение между наследниците за поемане на ТП на починал ЕТ или в договор за доброволна делба между наследниците на починал ЕТ, в който обаче се разделя цялото останало им от наследодателя имущество, а не се урежда едиствено правото да се поеме търговското му предприятие (както е при споразумението). Съдебната делба не е за препоръчване, тъй като обикновено отнема доста време - от порядъка от 1 до 3 години, което на практика означава, че ако сънаследниците не постигнат съгласие относно поемането на ТП, то тогава ще е по-добре да се заяви заличаването на ЕТ и да се подели имуществото му по правилата на Закона за наследството.

 

3) Не е много ясно дали следва да се приложи към заявленията Уведомление или Удостоверение за уведомлението. ДОПК и Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър са недвусмислени в това отно�?ение - "Удостоверение за уведомяване на териториалната дирекция на НАП по чл. 77, ал. 1 от ДОПК". В практиката, обаче, доста често се прилага самото уведомление и то се приема от длъжностното лице за достатъчно доказателство, още повече, че НАП следва служебно да изпрати до ТР известия за евентуално дължими публични задължения. Не е ясно и дали следва в самото уведомление да се отбележи "заличаване на ЕТ" или "прехвърляне на предприятие" (или пък и двете). Практиката е противоречива, но въпросът е ли�?ен от съществено значение, предвид това, че целеният резултат се постига при всеки от тези случаи.

 

4) Не следва да се попълва Е�?К при наследника (особено Е�?К на починалия ЕТ), който поема ТП, защото на него служебно му се дава ново Е�?К, поради това че следва да му се октрие ново лично досие (ако вече няма регистрация). Починалият ЕТ се заличава служебно (в приложеното А1 не следва да се отбелязва "Заличаване", тъй като то се отнася единствено до регистрацията на новия ЕТ), като не е необходимо да се представя и удостоверение от НО�?, тъй като неговата дейност се продължава. Таксата е 30 лв. общо за двете заявления (20 лв. по електронен път).

При вливането на едно търговско дружество в друго, имуществата на двете дружества се обединяват, което от своя страна може (а и обикновено е точно така) да доведе до несъотвествия между стойностите на регистрирания капитал и чистата стойност на приемащото дружество, като резултативна величина от балансовите стойности на активите и пасивите на двете дружества, участващи в преобразуването. Задължително ли е винаги това "несъотвествие" да бъде взето предвид при приемането на съответните ре�?ения за финализирането на процедурата по вливане? 

 

Отговор на въпроса дава проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев в "Преобразуване на търговски дружества" (�?К "Труд и право", 2005 г.)" "Ако приемащото дружество при вливане ... е капиталово, неговият капитал трябва да е съобразен с преобразуването. Това е така, защото капиталът е стойностна величина, число, което, от една страна, отразява дяловото участие на съдружниците ..., а от друга страна, съотвества на имуществото на дружеството към момента на неговото учредяване." Аргумент за това положение може да се изведе и от императивното задължение при увеличение на капитала на дадено търговско дружество, същият да бъде проверен от специално назначен проверител (одитор), предметът на чиято проверка е именно дали размерът на увеличението съотвества на чистата стойност на имуществото, надви�?аваща първоначално регистрирания капитал на приемащото дружество.

 

От гореизложеното следва, че разпоредбата на чл. 262у от Търговския закон е необходимо да се тълкува корективно, доколкото думичката "доколкото" в ал. 1 на този член оставя впечатление за факултативност, която в действителност не е налице. В следващите алинеи са изброени хипотезите, при които капиталът на търговското дружество може да не бъде съобразен със стойността на чистото имущество на приемащото дружество при вливане - списъкът не е изчерпателен и увеличение на капитала не следва да се предприема във всички случаи, създаващи опасност от декапитализация на дружеството. Съществува хипотеза, при която извън посочените в чл. 262у случай, увеличение на капитала може да не се извър�?и, а именно, когато съдружници с равно дялово участие в двете дружества са едни и същи лица. Това е по-скоро едно изключение, продиктувано от липсата на възможност за увреждане интересите както на трети лица (кредиторите на дружеството), така и на самите съдружници (вкл. кредиторите на съдружниците), т.е. в генерален вид общото правилото следва да бъде, че капиталът трябва да бъде намален винаги, когато чистата стойност на активите на приемащото дружество е по-малка от регистрирания капитал, и увеличен винаги, когато тя е по-голяма  от капитала (тогава ще е необходимо да се издадат нови дялове на съдружниците за покриване на разликата), при изключението на предходното изречение. Срещу преминаващото имущество се дължат нови дялове - аналогия със ситуацията при учредяване на ново дружество. Съответно при липса на преминаващо имущество дялове не следва да се издават, което обяснава и термина "доколкото",  което пък от своя страна е й още един допълнителен критерий за задължителното съобразяване на капитала с имуществото на съответното дружество. Разпоредбата относно проверката на капитала следва да се тълкува раз�?ирително в смисъл, че тя следва да обхваща не само съотвествието на чистата стойност на преминаващото имущество с размера на увеличението, а по-скоро съотвествието на съвкупното имущество с размера на първоначално регистрирания капитал. Аргумент за това следва да се вземе и от правната уредба на сливането, която е изрична в това отно�?ение и следва да се вземе  съответно предвид по пътя на аналогията.

 

При намаление на капитала (в хипотезата на дружество с ограничена отговорност), същото е възможно да се извър�?и единствено чрез намаляване на стойността на дела в капитала. Разбира се, това в практиката следва да се тълкува раз�?ирително и да се приеме, че делът на даден съдружник в основния капитал на едно търговско дружество е съвкупност от дружествените дялове, които той притежава, т.е. намаляването на стойността на дела ще се извър�?и чрез намаляване на брой на притежаваните дялове.

 

Допълнение от 17.07.2009 г.: Намалението на капитала при всички случаи следва да бъде съобразено със съотно�?ението на замяна, така както е определено на база пропорционалното отно�?ение между стойностите на чистите имущества на вливащото се и приемащото дружества. Това означава, че броят на дяловете на всеки от съдружниците е необходимо да бъде намален  с толкова, колкото е процентното му дялово участие. Разбира се, това не винаги е възможно да бъде извър�?ено с абсолютна точност и прецизност - напр. когато структурата на капитала на едно дружество с ограничена отговорност е такава, че дяловете в него са с номинална стойност от 100 лева, като в допълнение следва да се има предвид и императивното изискване на чл. 117 от Търговския закон. В такъв случай ще се наложи да се извър�?ат плащания между съдружниците, които да компенсират последиците от невъзможността от пълна пропорционалност. Тези плащания в никакъв случай не следва да се бъркат с тези по чл. 261б от Търговския закон - в тази хипотеза плащанията ще се извър�?ат евентуално от самото дружество, а и по никакъв начин не се засягат правата на останалите съдружници във вливащото се дружество (които, независимо от това, получават дялове еквивалентни на справедливата цена на частта от имуществото, което им се полага). Тук обикновено също се наблюдават определени неточности, поради необходимостта от закръгляне на стойностите, но това не е задължително да противоречи на общата констатация за еквивалентността.

 

Допълнение от 22.07.2009 г.: В практиката се срещат и случаи, при които вливането е извър�?ено съобразно стриктното тълкуване на закона, като се използват "заобиколни" начини за компенсиране на несъотвествията. Да вземем за пример следната ситуация: приемащо дружество с имущество значително надви�?аващо първоначално регистрирания капитал  (напр. 1 000 000 и 5 000), вливащи се две дружества с чиста стойност на имуществото в общ размер от напр. 5 000 000 лв. - капиталът се увеличава с 5 000 000 (вместо с 5 995 000 лв.), при което за да се запази съотно�?ението на чистите стойности на имуществата на двете дружества преди вливането, новоиздадените дялове са с различна номинална стойност, която обаче не се взема предвид при определяне правата на съдружниците (напр. правото на глас и на дял от имуществото), а само техния брой (вж. чл. 117, ал. 3, чл. 127, чл. 137, ал. 2 от Търговския закон). По този именно начин се спазва изискването за справедливо съотно�?ение на замяна.

 

Допълнение от 02.11.2009 г.: Следва да се има предвид, че съществуват и много други методи за оценка, освен този на чистата стойност на активите - като цяло и в частност. Линк