Блог БГ

Българският Правен Блог
* Съдържанието на този блог е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права!

Обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК - Акценти

Публикувана от dyasto on 04 September, 2009 18:18

В дне?но време неплащането на задълженията от страна на недобросъвестни и неизправни длъжници се превръща в повсеместен проблем за българския бизнес. Какви са начините длъжникът да бъде "притиснат" да плати, без за това да се налага отнасяне на въпроса пред съд? Същестува възможността, която предоставя новото заповедно производство, но по мое мнение тя не е твърде ефективна. Обезпечението на бъдещ иск е добра възможност за постигане на целения резултат, без, разбира се, да има гаранции за това. Но следва да се уточни, обаче, че обезпечителна мярка, която явно е насочена към осъществяване на икономически натиск се преценява като недопустима, а искането за налагането й - като неоснователно. Оттук и въпросът за "обезпечителната нужда" е от съществено значение и неговото разглеждане (както и на някои други спорни моменти) е твърде наложително.

За да бъде налице обезпечителна нужда, е необходимо осъществяването на правата на молителя по евентуално постановеното в негова полза бъдещо съдебно ре?ение да бъде невъзможно или сериозно затруднено. Оттук и поведението на длъжника не следва само да се изразява в нежелание за изпълнение, а в конкретни действия, застра?аващи осъщестяването на правата на кредитора. Говори се за принудително осъществяване, защото степента на застра?аване следва да се съобрази именно с едно евентуално бъдещо принудително изпълнение. Поведението на длъжника може да се изразява например в отчуждаване на имущество (в т. ч. и сключването и обезпечаването на големи кредити), липса на каквато и да е възмножност за комуникация, наличие на вече започнали принудителни действия спрямо него, както и др. под. В съдебната практика не се наблюдават случаи съдии да отказват обезпечение заради размера на иска и съотно?ението му с предполагаемото имущество на бъдещия ответник.

Друг важен момент е преценката на т. нар. "евентуална основателност" на иска. Тя се преценява в два аспекта - правно-логически и доказателствено. Първо се преценява дали при описаната фактическа и правна обосновка принципно може да се уважи заявеният петитум. Следва преценка на доказателствата (в обезпечителния процес те може да са само писмени) с оглед на тяхната допустимост, относимост и стойност. Те следва и да са убедителни. Относно доказателства, следва да се има предвид, че частните документи, доколкото изхождат от молителя и съдържат благоприятни за него фати, не са годни доказателствени средства. Т. напр. нотариалните писма и покани не могат да служат за доказване на исковата претенция, но биха могли да служат за доказване на обезпечителната нужда. (Нотариалните покани доказват в най-добрия случай факта и датата на връчване, но не и на верността на направените от поканващия писмени твърдения.) Най-голяма стойност имат двустранните или изходящи от ответника документи, където той признава съществуващото задължение. Всичко това ще има най-малкото значение за размера на евентуалната гаранция, която се определя най-често в рамките на 15-55 % от исковата сума. Едностранният характер на обезпечителното производство налага и допълнителни ограничения върху използваемостта на определени доказателства - напр. не е приложима нормата на чл. 55 от ТЗ, защото редовността на търговските книги на търговеца не се предполага, а той няма възможност да я докаже при описаните условия.

Често допускана гре?ка е да се спести обстоятелствената част и да се препрати вместо нея към приложените доказателства - това прави молбата недопустима. Разбира се, това не означава, че е задължително да се правят каквито и да е правни квалификации, вкл. да се посочват конкретни текстове от действащи нормативни актове.

Най-ефективната мярка е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Възможно е, а и вече е утвърдено в практиката, да се иска налагане на запор върху всички сметки на длъжника в български банки до размера на претендираната сума, т.е. не е необходимо да се посочват конкретни сметки на длъжника, при все, че е възможно (а и обикновено е точно така) известните на кредитора сметки да не са всички, титуляр на които да е длъжника. Възможно е да се иска и втора обезпечителна мярка, напр. налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, още повече, че доста често в практиката сметките на длъжника са напълно източени по една или друга причина от авоарите по тях. Това няма да се отрази върху размера на дължимата такса (таксата е двойна, когато се иска обезпечаване на съединени искове)

Допълнение от 07.09.2009 г.: С приемането на нов Граждански процесуален кодекс се въведоха и някои изменения в уредбата на обезпечението на бъдещ иск. Т напр. компетентен  е вече съответният съд, на който делото по бъдещия иск е родово посъдно, за разлика от досега?ния режим, при който компетентен във всички случай бе?е районният съд. Въведен и максимален срок за предявяване иска, а именно един месец. 

Допълнение от 11.11.2009 г.: Много често в договорните отно?ения между страните се издават фактури, които след това се представят като доказателства в обезпечителното производство, което води до необходимостта да се изясни тяхната правна природа. Фактурата е първичен счетоводен документ, чието значение с оглед установяването на действителни договорни отно?ения се заключава в следното: тъй като договорът за продажба е неформален такъв, за сключването му не необходимо спазването на особена форма за действителност, вкл. и писмена такава - достатъчно е от действията на страните, преценени с оглед правилата на обичайната търговска практика, вкл. и от воденото от страните счетоводство и изявленията им, отправени една към друга, да може да се извлече обоснован извод за наличието на съгласие между страните в тази насока.  За повече информация отностно доказателствената сила на фактурата, може да натиснете тук. Друг интересен момент е свързан с въпроса за разноските в обезпечителното производство - кой следва да ги понесе. Житейската логика не остава място за колебание, но в ГПК изрично нищо не е записано по този въпрос. Разбира се, че те следва да се понесат от "загубилата" в исковото производство страна (аргумент (по аналогия) от чл. 209 от Гражданския процесуален кодекс - ГПК). В обезпечителното производство единственото, което може да се направи по отно?ение на разноските, е да се иска и тяхното (само на разноските в обезпечителното производство - държавна такса от 40 лв. и адвокатски хонорар) обезпечение, като в допълнение в съобщението на частния-съдебен изпълнител може да се иска и тяхното заплащане от страна на длъжника - това важи особено тогава, когато чрез обезпечението на бъдещ иск целим "притискането" на длъжника.

Допълнение от 18.11.2009 г.: Много е важно как точно ще бъде формулирано искането за обезпечение на разноските. Ако (съзнателно или по погре?ка) ги опи?ем, подобно на основния иск, като иск, който възнамеряваме да предявим, а не като сума, която се присъжда от съда по молба на "спечелилата" делото страна без да има изричен иск предвиден в закона за това, то е твърде вероятно да ни бъде отказано. Мотивите на съда в такива случаи в практиката съдържат обикновено следното: "Съдът намира, че искането на молителя за допускане на обезпечение за сумата от ............ лв., която се поддържа, че представлява разноски в настоящото едностранно производство е неоснователно, тъй като такива се следват в зависимост от уважаването на исковете и могат да бъдат търсени в исковото производство. Дължимостта на разноските ще се определи с оглед изхода на бъдещия правен спор, а претенцията за разноски не съставлява самостоятелен иск, а законна последица от уважаването на иска, поради което искането за самостоятелното им обезпечаване като бъдещ иск съдът намира за неоснователно". Добре е адвокатите да бъдат коректни във формулировките си, което разбира се съвсем не означава, че няма да им откажат отново и то на същите основания. Такива мотиви на съда от друга страна съвсем не са безспорни и определението в тази му част спокойно би могло да се обжалва, но това не би имало особено практическо значение. ?нтересна би била ситуация, при която длъжникът плати претендираната сума без разноските по обезпечението - тогава какъв иск би следвало да подаде клиента за възстановяването на тези суми!?

Допълнение от 20.04.2010 г.: Поредният ми опит да "измоля" обезпечение и върху сумите за разноски в самото обезпечително производство не се увенча с успех :-( Този път основанията на съда бяха твърде лаконични: "Следва да се има предвид, че е наличе несъответствие в сумите, предмет на бъдещия иск, респ. бъдещите искове и сумата, върху която се иска да бъде наложена обезпечителната мярка - запор." За в бъдеще не възнамерявам да се опитвам да приложа на практика правната логика, без това да означава, че няма да претендирам тези разноски в самото исково производство или пък в изпълнителното такова (в последния случай, е препоръчително да се върви през сключването на договор за спогодба за уреждането на задълженията, вкл. и тези за разноски в изпълнителното и обезпечителното производства - за повече информация за договора за спогодба, натисни тук).

Разпореждане с несеквестируемо жилище

Публикувана от dyasto on 28 July, 2009 16:55

Въпрос: Моля да ме посъветвате за следният казус: Мъжът с който има сключен брак майка ми притежава фирма като ЕТ. Към дне?на дата съпругът и има изтеглен кредит, който не може да погасява. Общата им собстветост върху къща във вилна зона не е ипотекирана, но майка ми се притеснява, че ще им я отнемат защото са в невъзможност да погасяват кредита. Те са 60 и 70 години. Ако прехвърлят с дарение собствеността си на мое име ще бъда ли преследвана от съдия изпълнител аз, като физическо лице придобило собственост в период на задължението на съпруга на майка ми, който не ми е рожден родител.
 
Отговор: С оглед информацията, която излагате и като отчетем факта, че все пак въпросът Ви касае евентуално, бъдещо развитие на така описаната от Вас ситуация, то основните посоки на неблагоприятно развитие са следните, а именно:
 
1. Кредиторът по търговска сделка (какъвто e и договорът за банков кредит, който Вие описвате) има право и законова възможност да поиска обявяване на търговец в несъстоятелност, ако последния е неплатежоспособен - чл. 608 и чл. 625 от Търговски закон. Производството по несъстоятелност е съдебно такова и има за крайна цел удовлетворяване на кредиторите и погасяване на търговските задължения чрез разпределяне/разпродаване имуществото на длъжника – търговец. В едно такова производство кредиторите на несъстоятелността имат право да поискат отмяна на изчерпателно изброени (в чл. 647) в ТЗ сделки. В основата на тези отменителни искове стои нуждата кредиторите да разполагат с механизъм, който да попречи на длъжника да намалява имуществото си, онова, с което предполага се те ще удовлетворят претенциите си. Сделката, за която Вие споменавате попада в приложното поле на тези отменителни искове.
 
2. Банката като кредитор, който има вземане към длъжника си (било то изискуемо или не) по силата на гражданското законодателство (чл. 135 от ЗЗД) разполага и с друга възможност. А именно да поиска от съда да обяви за недействителна спрямо нея извър?ената от длъжника й сделка (става въпрос за сделка на разпореждане от негова страна, с която той намалява имуществото си и по този начин застра?ава евентуалното бъдещо удовлетворение на кредиторовото вземане). На кратко ако лицето Х, знае че дължи на лицето У, знае, че не може да се издължи и с цел да попречи  на кредитора си да се удовлетвори от неговото имущество по принудителен ред чрез съдия изпълнител да речем надари лицето Z, и с това намали имуществото си, кредиторът ще може да се удовлетвори от така дареното имущество, ако длъжникът му не разполага с други активи. Нещо повече, съдебната практика приема, че щом един длъжник се е разпоредил със свое имущество, което по закон е несеквестируемо (т.е. не може да се насочи принудително изпълнение върху него), то това преимущество отпада след разпоредителната сделка. Съветът ми е ако имотът, за който говорите е единствен (т.е. той е несеквестируем) да не извър?вате каквито и да е разпоредителни сделки с него, поради изтъкнатите по-горе причини.
 
3. ? не на последно място да не забравяме, че банковите кредити се отпускат срещу обезпечение или поръчителство. При едно евентуално неизпълнение на задължението за плащане на вноските, то банката би насочила претенцията си първо към съответното обезпечение.

Възможности за оспорване и обжалване в хода на изпълнителния процес

Публикувана от dyasto on 01 July, 2009 17:30

Чл. 407 от новия Граждански процесуален кодекс дава възможност на длъжника да обжалва разпореждането на съда, с което се уважава издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора. Срокът е двуседмичен (за ответника започва да тече от момента на връчването на поканата за доброволно изпълнение), а средството е частна жалба. "Обжалването на определенията е средство за правна защита срещу незаконни определения. То е санкция срещу незаконното процедиране на съда. Такава санкция е ... и обжалването на ре?енията, когато се основава на нару?аване на процесуалните норми, уреждащи изискванията за валидност, допустимост и правилност на ре?енията." ("Българско гражданско процесуално право", Живко Сталев, осмо издание, 2006 г.)
 
На второ място, за заповедите за изпълнение е предвидена единствено възможност за обжалване на частта за разноските, и това е логично предвид предоставените други средства на длъжника за адекватна защита. 
 
Възражението по чл. 414 ГПК е добро средство за защита предвид факта, че не е необходимо същото да бъде мотивирано, за да породи съответните последици. Новият ГПК прехвърли задължението за установяване на съответното правоотно?ение в тежест на кредитора, което значително облекчава положението на длъжника в изпълнителното производство. От друга страна  в хода на процедурата по издаване на заповедта за изпълнение на длъжника е дадена и допълнителна възможност за защита в случай на пропускане на двуседмичния срок за отправяне на писмено възражение, а именно чрез иск за оспорване на вземането (съгл. чл. 424 ГПК). Разбира се, тогава длъжникът ще носи тежеста на доказване по отно?ение на предявения от него отрицателен установителен иск. Освен това, когато пропускането се дължи на ненадлежно уведомяване, длъжникът ще може да се възползва и от възможносттите на чл. 423 ГПК при съответните законово установени условия.
 
Подобно на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, това за незабавно изпълнение също подлежи на обжалване с частна жалба, но тя ще може да се основава единствено на съображения, извлечени от съответните изпълнителни основания по чл. 417 ГПК. Т. напр. длъжникът не ще може да възрази, че е платил или компенсирал ...
 
Що се отнася до обжалване действията на съдебния изпълнител, то новият ГПК не възприе възможността по стария ГПК за обжалване на всяко едно незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител и предвиди ограничени случаи, в които това е възможно, при това в допълнително ограничени хипотези (арг. от 435 ГПК).
 
Чл. 439 ГПК дава правото на длъжника да се защити по исков ред като оспори съответното вземане ("да оспорва чрез иск изпълнението").  Тази възможност се отнася за съдебните изпълнителни основания, при съответните законови условия, което я отличава от аналогичната разпоредба на чл. 424 ГПК. 
 
За по-голяма яснота е добре да се отбележи, че при липса на материалноправни условия за законност на изпълнителния процес, възниква спор относно гражданско право, като търсената защита в този случай следва да се определи като искова. Обратно при липсата на процесуални изисквания за законност - способът за защита е жалбата срещу действията на съдебния изпълнител. ? при двата вида защита, разбира се, би могло да се иска спиране на изпълнението като мярка, обезпечаваща ефективността на търсената защита. Материалните предпоставки се свързват със съществуването на вземането, неговата изискуемост или отговорността за него.
 
Допълнение от 25/26.02.2010 г.: Ясно е от гореизложеното, че обжалването на заповедта за незабавно изпълнение може да се основава единствено на съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК. До възражението като средство за защита се прибягва когато вземането според длъжника не съществува - било то поради плащане на дълга, било то поради извър?ено извънсъдебно прихващане. ? в двата случая изпълнението подлежи на спиране - като се представят убедителни доказателства, като например разписка в първия случай и нотариална покана за прихващане във втория. Ако длъжникът претендира насрещни вземания (например неустойки за забавено изпълнение) и те не са били упражнени по пътя на прихващането например, тогава по-удачното средство за защита би било да се предявят съответните претенции по общия исков ред, като евентуално се поиска спиране на изпълнението като обезпечителна мярка (тази възможност е все пак спорна предвид това дали съдът ще счете, че са налице основните предпоставки за допускане на обезпечението, една от които се изразява от опасност от затруднено реализиране на евентуално уважения иск - разбира се, при отказ остава отворена възможността да се иска от частния съдебен изпълнител изпълнението да се насочи срещу друго имущество). В противния случай ще се стигне до допълнително обременяване на длъжника с разноски за адвокатска помощ, държавни такси и прочие. Разбира се, нищо не пречи тези претенции да бъдат предявани под формата на насрещен иск в хода на исковото производство, стартирано от кредитора с установителния иск на основание чл. 415 във връзка с чл. 422 и чл. 124 от ГПК (последица от подаденото възражение). Тогава обаче вече може да е "много късно" с оглед на изпълнението, което не е било спряно и може вече да е приключило (и то необратимо - например продаден апартамент). ?нтересен е въпросът за това дали е по редно тези претенции да се предяват с насрещен иск или с възражение за прихващане (ако такова вече не е било направено извънсъдебно). Отговорът на въпроса не е еднозначен и зависи до голяма степен от размера на насрещните претенции, а и има значение за разноските по делата. Ако те са по-малки по размер, тогава е по-добре да се използва възражението - то е средство за защита единствено срещу предявения иск, обратно - насрещният иск е не само средство за защита срещу първоначалния иск, но и средство за самостоятелна защита на вземането на ответника (т.е. по-добре е да се използва когато това вземане е по-голямо по размер). В първия случай ще бъдат присъдени разноски пропорционални (намалени) на уважената част от иска, докато във втория - отговорността за съдебни разноски ще се носи отделно, като съдът може да компенсира насрещните вземания за разноски (т.е. трябва да се преценява за всяка конкретна ситуация кое е по изгодно, защото във втория случай страните, макар и да се компенсират вземанията за разноски, всяка от страните ще покрие своята част).

Последни ...

Архиви


Контролен Панел

Powered by Lifetype Hosted by weblawg.deysot.com