От съществено значение е да се даде пълно и точно определение на това какво е „уебсайт”, с оглед на прецизното формулиране на прехвърлителните клаузи. За целите на настоящото изложение ще приема следната дефиниция, като най-кратка и коректна: „Обособен ресурс от глобалната мрежа – ?нтернет, състоящ се от уеб страници, съдържащи програми, текст, звук, графики, изображения или други материали и достъпен чрез стандартизиран протокол за достъп и представяне на съдържанието.” Ударението в това определение следва да бъде поставено върху „обособен ресурс”, т.е. точно определена съвкупност от конкретно определени файлове.
Освен файловете, формиращи съдържанието на уебсайта, към неговата обособеност като обект на превхърлителна сделка следва да бъдат отнесени и домейна като основен индивидуализаращ признак, системата за управление на информационни поток (ако има такава), базата данни, независимо от нейния вид и особености, както и всички други материални и нематериални елементи, функционално и структурно присъщи на всеки уебсайт от интернет пространството.
Възможните обекти на гражданските правоотно?ения могат да се разграничат в няколко вида: 1) вещите като обособени, самостоятелно съществуващи материални предмети; 2) нематериалните блага; 3) чове?ко поведение; 4) отделни субективни права и/или правни задължения; 5) съчетания от изброените видове обекти. Покупко-продажбата на уебсайт има за обект именно елементи, спадащи към точка 5 от предходното изречение – домейн името като нематериално благо, отличителен знак и индивидуализиращ признак на всеки уебсайт; файловото съдържание като съвкупност от елементи със специфична среда на съществуване.
Поначало договорът за покупко-продажба на уебсайт е консенсуален – при него съгласието е достатъчно, за да се породят правните последици на сдделката. Необходимо е, обаче, да се извър?ват фактически действия по предаване на фактическия контрол върху сайта, които е най-добре да бъдат вменени в задължение на прехвърлителя. Фактическата власт върху файловото съдържание се предава с предоставянето на паролите и съответните данни за достъп до хостинг акаунта на прехвърлителя. За прехвърлянето на домейна съществуват утвърдени и леснодостъпни процедури, за които е достатъчно да се изиска съдействие от съответния хостинг провайдер.
При прехвърлянето на уебсайт следва, разбира се, следва да се има предвид фактът, че върху елементите, формиращи съдържанието на интернет сайта, възникват и права на интелектуална собственост (напр. текстове, дизайн, база данни, програмен код), за които е необходимо допълнително да се предвидят съответните договорни клаузи.
Допълнение от 05.01.2011 г.:
Домейн името се прехвърля, но всъщност се прехвърля едно право на ползване на това име за определен период от време (а не право на собственост) - прехвърлят се т. нар. регистърни права, като "собственик" на съответното домейн име си остава правителството на САЩ (което е предоставило на ICANN правомощието да управлява DNS системите).
Съгласно легалната дефиниция на Закона за задълженията и договорите (чл. 258) „с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.” Този вид договор е консенсуален, двустранен и възмезден. При изготвянето на договор за изработка на уебсайт следва да се вземат предвид някои особености, произтичащи от самия обект и налагащи тяхното съответно и подходящо отразяване в текста на договора.
Първоначално е изключително важно е да бъде прецизно уточнен предмета на възлагане – по обем, качесто и количество. Ето защо са и много въпросите, на които следва да се отговори, преди да се пристъпи към изготвянето на договора по същество, като например: 1) ще се изпозват ли материали и средства от поръчващия, в т.ч. ще бъде ли текстовото съдържание предоставено от поръчващия; 2) ще се използват ли системи за управление на съдържанието и ако „да” - ще бъде ли съответният софтуер прогарамиран лично от изпълнителя; 3) ще се изполват ли ?аблони, т.е. дали дизайнът на сайта ще бъде уникален; 4) включват ли се допълнителни услуги по предварително планиране и поддръжка; 5) поръчката включва ли и услуги по оптимизация на сайта за по-добри резултати в популярните търсачки; 6) ще има ли версии на чужди езици; 7) брой на страниците; 8) брой и вид на модули и функционалностти; и др. Подробна спецификация на уебсайта, предмет на съответната поръчка, следва да е включена в специално приложение, неразделна част от договора за изработка. Ако е възможно и приложимо, препоръчително би било да се договорят и конкретни качествени показатели с конкретни цифрови параметри. Това би дало допълнителна възможност на защита на поръчващия при евентуални недостатъци на изработеното. Добре е да се определи в договора за изработка и „предназначението” на интернет сайта, т.е. дали ще се използва основно за информационни, търговски или други цели – уговореното предназначение на интернет сайта ще е допълнителен критерий за определяне на степента на „отклонение от поръчаното”. Обикновено в офертата на изпълнителя се съдържа информация за цената и срока - следва изрично да се уточни, обаче, дали цената ще включва и таксите за домейн и хостинг, както и да се уговаря реален срок за изработка, позволяващ изпълнителят да не изпада в забава.
От правна гледна точка е много важно да има яснота кое конкретно лице ще изготви сайта (не само неговия дизайн, а също и съответното програмиране) - при изработката личността на изпълнителя е от първостепенна значимост. Т.е. в общия случай в интерес на поръчващия е договорът да бъде сключен с оглед личните качества на изпълнителя. Когато изпълнителят е юридическо лице, поръчаното естествено ще бъде изработено от трудовия колектив и оттук престацията е винаги заместима. Следва обаче да се има предвид, че е възможно да се уговори сайтът да бъде изготвен от конкретно лице от колектива, ако такова е желанието на поръчващия. Правните последици за договора при наличието на подобна клауза са съществени.
Въпросът за „риска” при договора за изработка е съществен и задължително следва да се вземе предвид при изготвянето на текста на същия. Предвид характера на обекта на възлагане, при изработката на уебсайт за погиване и повреждане би могло да се говори в изключително тесни хипотези, но все пак ... Много често в практиката изработването на уебсайта се извър?а на базата на проект. От значение, от правна гледна точка, е единствено ситуацията, когато проектът се предоставя от поръчващия (колкото и рядко това в действителност да се случва на практика). Ако изпълнителят е предопредил поръчващия, че проектът му е неизпълним и че трябва да се поправи, а последният е държал на своето и така е ли?ил изпълнителят от самостоятелно ре?аване на нещата, то поръчващият ще носи последиците от невъзможното изпълнение.
Най-важният и деликатен момент е свързан с определяне на момента на предаването и приемането на изработеното. ?зпълнителят се освобождава от задължението си, само ако предаде завър?ената работа, а възнаграждение може да се претендира само след като работата му бъде приета. Предаване означава „фактическо връчване на извър?ената работа на поръчващия заедно с всичко, което е било поставено на разположение на изпълнителя”. При изработката на интернет сайт за предаване на изработеното следва да се приеме предоставянето от страна на изпълнителя на паролите и съответните данни за достъп до хостинг и домейн акаунта на поръчващия. От тогава ?е премине и собствеността върху уеб сайта към поръчващия. Разбира се, най-подходящо би било това да стане чрез приемо-предавателен протокол, който да съдържа и изявлението на поръчващия за приемането на изработената работа (т.е. признанието, че изработеното съотвества на поръчаното).
Би следвало да се уговори и принадлежността на съответните авторски права, особено когато текстовете се съставят от изпълнителя (копирайтинг). Евентуално би могло да се мисли и за вариант, при който изпълнителят се задължава да не използва в друг проект същите дизайн и програмен код.