Поставеният в заглавието на темата въпрос е с твърде нарастващо значение предвид тенденциите на глобализация във всяко едно отно?ение през последните 2-3 десетилетия и скоро?ното включване на Република България в състава на Европейския съюз. Частноправните отно?ения са доста сложен предмет на правно регулиране, като за всеки конкретен случай е наложителен отделен анализ и подход. при разре?аването на правна ситуация, разбира се, е възможно, а и наложително, да се следва следната хронология: 1) да се определи дали съда на опрелена държава (в на?ия случай - България) е компетентен да разгледа въпросната претенция; 2) кое е приложимото право към правния казус; и 3) какво ще е правното значение на ре?ението на съда на тази държава, в случай че се търси прилагането му в чужбина. ? тъй като приложимото право ще следва да се определи от компетентия съд, то разглеждането въпроса за компетентността е действително от съществено значение. За България този въпрос вече следва да се преценява и от гледна точка на скоро?ното ни присъединяване в Европейския съюз, като по-долу ще бъдат маркирани само някои по-интересни моменти от въпросната материя.
Българският съд може да определя единствено своята компетентност съгласно международночастните процесуални норми, приложими за него, а чуждата компетентност може единствено да се преценява от гледна точка на приложимите норми за чуждестранния съд (изключение - от гледна точка на своето право българският съд ще преценява дали не е накърнена изключителната му компетентност). Международната компетентност на съда е процесуално условие за допустимостта на иска и нейната наличност е от съществено значение.
Както всяка една материя, така и тази се регулира освен от вътре?ноправните източници, така и от международноправните източници - по силата и при спазването на условията на чл. 5 от Конституцията на Република България. Освен от КМЧП, мендународната компетентност на българския съд се определя и то с предимство от актове с международночастен характер, най-важният от които е Регламент 44/2001 на Съвета на ЕО относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни ре?ения по граждански и търговски дела. Разпоредбите на Регламента имат разпределителен характер и се прилагат служебно от българския съд. Разпределителният характер е от факт от съществено практическо значение! Той ще се прилага с предимство пред двустранните договори, но не й пред специалните международни конвенции и специалните разпоредби на други актове на ЕС. Действието на Регламента е обаче ограничено - териториално, времево, материя, спрямо лицата и пр.; т.е. кога следва регламента следва да се третира като част от приложимото право при съблюдаване на съответното му място в системата от актове на вътре?ното право. ?нтересен е въпросът за действието на Регламента спрямо лицата - най-общо възможностите са следните: 1) и двете страни имат местожителство в страна-членка на ЕС; 2) само ответникът има такова местожителство; 3) само ищецът има такова местожителство; и 4) и двамата нямат местожителство на територията на държава-членка на ЕС. В първите два случая Регламентът следва да намери приложение, а във вторите два - не (прилага се КМЧП), но действието си запазват чл.чл. 22 и 23 от Регламента във връзка с чл. 4, ал. 1 от Регламента. Подобно на ГПК, който урежда вътре?ната компетентност (подведомственост и подсъдност), Регламентът и КМЧП съдържат процесуални норми, които уреждат международната такава (представете си държавата като област в рамките на една държава например) - това не означава, че страните не могат да уговорят кой съд ще е кометентен в рамките на "международно компетентната държава", ако правото й го позволява. По-общо погледното и простичко казано, Регламета съдържа процесулани норми, които се ползват с предимство пред тези на вътре?ното право (КМПЧП) в определени граници /за да дадат допълнителни възможности и защита/ и се наслагват върху тях.
Също интересен въпрос е какво ще стане ако според Регламента са международно компетентни няколко съдилища, т.е. какъв е вътре?ния ред на нормите на Регламента. Последователността, която следва да се има предвид е следната: 1) съдилища с изключителна компетентност; 2) съдилища с изрично договорена компетентност; 3) съдилища с мълчаливо приета компетентност; 4) съдилища със специална юрисдикция; и 5) съд на ответника. ?деята на изключителната компетентност е да създаде единство между компетентен съд и приложимо право, а също така и да осигури безпрепятствено изпълнение на съдебното ре?ение. 6 са случайте на изключителна компетентност: по дела за вещни права; по дела за юридически лица; по дела за вписвания; по дела за регистрация на патентни, марки и други; по дела във връзка с изпълнението на съдебни ре?ения. Практически значимото при уговорената компетентност е да се има предвид, че съществуват условия за действителността на избора, като например: поне една от страните трябва да има своето местожителство на територията на държава-членка на ЕС. Смисълът на това изискване е да се предостави възможност и защита на тази страна да получи правосъдие с европейско качество. Ако страните изберат съд на трета страна, такъв избор ще следва да се уважи, доколкото не нару?ава изключителната компетентност по Регламента. За да се прецени действителността на избора, сезираният съд ще следва да прибегне до нормите на собственото си МЧП от вътре?ноправен произход - вж. последното изречение от предходния параграф. ?нтересното при мълчаливия избор е, че може да бъде упражнен и когато никоя от страните няма местожителство в държава-членка на Европейския съюз. За общата компетентност по "местоживеенето" на ответника, следва да има предвид, че същото ще се определя от съда по собственото му вътре?но право; и докато за юридическите лица това е по-лесно (троен критерии - алтернативно: седалището по регистрация, централното управление или основното място на дейност), то за физически има известни трудности, като например: постоянният или настоящият адрес е определящ, ... за чуждестранните лица ще е необходимо те да са регистрирани като пребиваващи по съответния ред. Специалната компетентност не отменя общата, а създава една допълнителна и факултативна възможност за ищеца, който може да избере между съда по местожителството на ответника или друг посочен в Регламента съд. Поради характера на посочването нормите, уреждащи специалната компетентност, са едновременно и норми на местна подсъдност. Без значение са евентуалните различия във вътре?ното законодателства на отделните страни-членки. За връзка между делата следва да се изчетат внимателно иначе ясните условия на Регламента - те са продиктувани от съображения за процесуална икономия.
Статията ще бъде скоро допълнена и с някой основни положения по въпроса и съгласно други актове на МЧП - вътре?ни и международни, от които най-значим е, разбира се, Кодекса по международно частно право. Очаквайте и специално допълнение, отнасящо се до принципите в международното частно право.