Съгласно легалната дефиниция на Закона за задълженията и договорите (чл. 258) „с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.” Този вид договор е консенсуален, двустранен и възмезден. При изготвянето на договор за изработка на уебсайт следва да се вземат предвид някои особености, произтичащи от самия обект и налагащи тяхното съответно и подходящо отразяване в текста на договора.
Първоначално е изключително важно е да бъде прецизно уточнен предмета на възлагане – по обем, качесто и количество. Ето защо са и много въпросите, на които следва да се отговори, преди да се пристъпи към изготвянето на договора по същество, като например: 1) ще се изпозват ли материали и средства от поръчващия, в т.ч. ще бъде ли текстовото съдържание предоставено от поръчващия; 2) ще се използват ли системи за управление на съдържанието и ако „да” - ще бъде ли съответният софтуер прогарамиран лично от изпълнителя; 3) ще се изполват ли ?аблони, т.е. дали дизайнът на сайта ще бъде уникален; 4) включват ли се допълнителни услуги по предварително планиране и поддръжка; 5) поръчката включва ли и услуги по оптимизация на сайта за по-добри резултати в популярните търсачки; 6) ще има ли версии на чужди езици; 7) брой на страниците; 8) брой и вид на модули и функционалностти; и др. Подробна спецификация на уебсайта, предмет на съответната поръчка, следва да е включена в специално приложение, неразделна част от договора за изработка. Ако е възможно и приложимо, препоръчително би било да се договорят и конкретни качествени показатели с конкретни цифрови параметри. Това би дало допълнителна възможност на защита на поръчващия при евентуални недостатъци на изработеното. Добре е да се определи в договора за изработка и „предназначението” на интернет сайта, т.е. дали ще се използва основно за информационни, търговски или други цели – уговореното предназначение на интернет сайта ще е допълнителен критерий за определяне на степента на „отклонение от поръчаното”. Обикновено в офертата на изпълнителя се съдържа информация за цената и срока - следва изрично да се уточни, обаче, дали цената ще включва и таксите за домейн и хостинг, както и да се уговаря реален срок за изработка, позволяващ изпълнителят да не изпада в забава.
От правна гледна точка е много важно да има яснота кое конкретно лице ще изготви сайта (не само неговия дизайн, а също и съответното програмиране) - при изработката личността на изпълнителя е от първостепенна значимост. Т.е. в общия случай в интерес на поръчващия е договорът да бъде сключен с оглед личните качества на изпълнителя. Когато изпълнителят е юридическо лице, поръчаното естествено ще бъде изработено от трудовия колектив и оттук престацията е винаги заместима. Следва обаче да се има предвид, че е възможно да се уговори сайтът да бъде изготвен от конкретно лице от колектива, ако такова е желанието на поръчващия. Правните последици за договора при наличието на подобна клауза са съществени.
Въпросът за „риска” при договора за изработка е съществен и задължително следва да се вземе предвид при изготвянето на текста на същия. Предвид характера на обекта на възлагане, при изработката на уебсайт за погиване и повреждане би могло да се говори в изключително тесни хипотези, но все пак ... Много често в практиката изработването на уебсайта се извър?а на базата на проект. От значение, от правна гледна точка, е единствено ситуацията, когато проектът се предоставя от поръчващия (колкото и рядко това в действителност да се случва на практика). Ако изпълнителят е предопредил поръчващия, че проектът му е неизпълним и че трябва да се поправи, а последният е държал на своето и така е ли?ил изпълнителят от самостоятелно ре?аване на нещата, то поръчващият ще носи последиците от невъзможното изпълнение.
Най-важният и деликатен момент е свързан с определяне на момента на предаването и приемането на изработеното. ?зпълнителят се освобождава от задължението си, само ако предаде завър?ената работа, а възнаграждение може да се претендира само след като работата му бъде приета. Предаване означава „фактическо връчване на извър?ената работа на поръчващия заедно с всичко, което е било поставено на разположение на изпълнителя”. При изработката на интернет сайт за предаване на изработеното следва да се приеме предоставянето от страна на изпълнителя на паролите и съответните данни за достъп до хостинг и домейн акаунта на поръчващия. От тогава ?е премине и собствеността върху уеб сайта към поръчващия. Разбира се, най-подходящо би било това да стане чрез приемо-предавателен протокол, който да съдържа и изявлението на поръчващия за приемането на изработената работа (т.е. признанието, че изработеното съотвества на поръчаното).
Би следвало да се уговори и принадлежността на съответните авторски права, особено когато текстовете се съставят от изпълнителя (копирайтинг). Евентуално би могло да се мисли и за вариант, при който изпълнителят се задължава да не използва в друг проект същите дизайн и програмен код.
Въпрос: През 2003 г. майка ми е получила обезщетение за безработица с ре?ение на директора на бюрото по труда като в същото време е имала (и все още има) първа инвалидна група. В съобщението, което получихме пи?е, че не е имала право да вземе това обезщетение след като има ТЕЛК. Приканват в 7-дневен срок да изплати задължения, които за семейство инвалиди с общ доход 400 лв. са леко непосилни. Аз също имам инвалидна група. ? въпросите ми са следните (като първият въпрос е просто любопитство от моя страна): 1. След като не е имала право на обезщетение не е ли трябвало още тогава да й откажат? 2. Колко години важат задълженията по принцип? 3. Можем ли сега да платим само лихвата сега, а за останалото да поискаме удължаване на срока?
Отговор: Обезщетение за безработица се дължи на лице, което е работоспособно и е останало без работа, съответно не може да започне друга такава. Лице, което не е работоспособно има право на обезщетение за временна неработоспособност или пенсия за инвалидност, но няма право на обезщетение за безработица. От така изложената фактическа обстановка от Вас, става ясно, че майка Ви е имала (и все още има предполагам) право на пенсия за инвалидност, т.е. не е трябвало да получава обезщетение за безработица, а пенсия за инвалидност. Ако през цитираният от Вас период, майка Ви е получавала и двата вида плащания, то тя на основание чл. 114 ал. 1 от КСО дължи връщането на сумите получени от нея като безработна. Но ако е получавала само обезщетение за безработица на основание чл.114, ал.2 от КСО не дължи връщането на въпросните суми, тъй като те са получени добросъвестно, което становище се подкрепя и от съдебната практика. На основание чл. 117, ал. 2 от КСО майка Ви може да обжалва цитираното от Вас разпореждане в 14 дневен срок от получаването му пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Задължението Ви да платите въпросните суми ще се погаси по давност след 10 години, като срокът започва да тече от 1 януари на годината следваща тази, в която са определени (например ако задължението ви е определено през 2009 срокът ще изтече 2020г.). Това е т.нар. абсолютна давност по смисъла на чл. 171 от ДОПК. Ако в продължение на 5 години (считано от 1 януари на следващата година) не са предприети никакви действия за събиране на вземането от страна на държавната администрация то вземането пак ще се погаси по давност, т.е. ще е несъбираемо.
Редът на плащане е уреден в ДОПК и той е следният; първо се погасява главницата, след това лихвата и след това разноските (чл. 169 ДОПК).
На основание чл. 183 от ДОПК можете да поискате от компетентния орган да отсрочи или разсрочи задължението Ви („Чл. 183. (1) По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разре?и плащането на дължимите суми да се извър?и изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план.”).
Може ли съсобственик на недвижим имот (където съсобствеността е възникнала по силата на наследяване по закон) да придобие по давност целия имот? Този въпрос е твърде често срещан в живота, оттук и в работата на практикуващите в областта на вещното право адвокати.
Разбира се, отговорът на този въпрос зависи от фактите по конкретния случай, но в общия случай, следвайки тъкуването на закона и съдебната практика, на същия следва да се отговори отрицателно.
В този смисъл е и следният правно-теоретичен текст (извадка от "Вещно право - практически проблеми" на Марио Бобатинов и Красимир Влахов): "Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници, Приема се, че такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобия собственост върху целия имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до до знанието им намерението си да свои имота изцяло, и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отно?ение към вещта. ... Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и фактът, че анимусът му да го държи за себе си е бил изрично демонстриран пред останалите сънаследници." (bold - бел. автор)
Съдебната практика е също изрична и еднозначна в това отно?ение:
Ре?ение № 216 от 5.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 657/2001 г., I. г. о . - "За да е налице изменение на основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел действия, които да отричат правото на другите наследници върху техните части и те да са достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да отблъсне владението на другите наследници, като владее за себе и против тяхната воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението."
Ре?ение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г., I г. о. - "Наследникът може да измени основанието на владението от свое име и от името на останалите наследници (проиндивизо про парте), като започне да владее само за себе си. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост чрез изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието на сънаследника. той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници (или съсобственици) върху техните части. Същественото в това изменение на основанието на владението следва да достигне до знанието на останалите съсобтвеници. Променилият намерението да владее само за себе си, не може да го държи в тайна. Всяко пасивно поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност, основанието и намерението мну, счита се, че той не желае да владее за себе си. В такъв случай не се дава възможност на собственика да прибегне до защита на собствените си права."
Ре?ение № 508 от 29.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 740/2002 г., I г. о. - "Сънаследникът, който сам ползва имота, е владелец само на своята идеална част, а е държател на идеалните части на сънаследниците, затова, за да се приеме, че той владее само за себе си цялата вещ, е необходимо да обективира промененото отно?ение, като извър?и действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за новото субективно отно?ение към вещта."
Във сега?ното време на финансова криза и нестабилност, нуждата от ликвидни средства води често до оттегляне на инвестиционни ресурси, което от своя страна често става под формата на намаляване на капитала на търговските дружества и разпределяне в полза на акционерите (съдружниците) на освободените финансови средства. Това представлява т. нар. "ефективно намаляване на капитала", при което се освобождава съответна част от дружественото имущество, която покрива обявената и вписана в търговския регистър стойност на капитала.
Съгласно чл. 200 от Търговския закон (ТЗ), намаляването на капитала на акционерно дружесво се извър?ва по два начина - чрез намаляване на номиналната стойност на акциите и чрез обезсилване на акции. Тук ще бъде разгледан случаят на намаляване на капитала чрез обезсилване на акции, по-специално - чрез обезсилване на безналични акции.
Фактическият състав на намаляването на капитала чрез обезсилването на безналични акции е сложен и включва осъществяването на следните юридически факти:
1) Вземане на ре?ение от Общото събрание на акционерите по чл. 199 от Търговския закон за намаляване на капитала.
2) Обявяване на ре?ението на ОСА за намаляването на капитала в Търговския регистър по силата на чл. 150 от Търговския закон. Съгласно Наредба 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, това следва да се извър?и чрез Заявление Образец Г1. Целта на тази процедура е надлежното уведомяване на евентуалните кредитори на акционерното дружество, които по този начин получават възможността да защитят своите интереси. Със самото обявяване се счита, че дружеството е готово да удовлетвоти вземанията на своите кредитори или да им даде съответните обезпечения. Съгласието на кредиторите се предполага, ако в тримесечен срок от обявяването на ре?ението за намаляване на капитала, те не изразят изричното си писмено несъгласие.
3) Вземане на ре?ение от страна на Съвета на директорите (при едностепенна форма на управление) за придобиването и обезсилването на съответния брой безналични акции. Придобиването следва да се извър?и чрез договор за прехвърляне на собствеността върху безналични акции с нотариална заверка на подписите.
4) Придобиването и обезсилването на безналичните акции са обстоятелства, които е необходимо да бъдат вписани в книгата на акционерите на дружеството при Централния депозитар, София (в тази последователност). Необходимо е да се издаде съответен документ, удостоверяващ извър?ването на тази операция, който документ ще е необходим като доказателство пред длъжностните лица при Агенция по вписванията.
5) Намаляването на капитала подлежи на вписване в Търговския регистър, като ре?ението на ОСА за това влиза в сила от момента на самото вписване (по аргумент от чл. 174, ал. 2 и чл. 231, ал 3 от Търговския закон). Списването се извър?ва чрез Заявление по образец (А5), към което се прилагат документите, удостоверяващи настъпването на обстоятелствата, чието вписване се иска - от тях следва несъмнено и безспорно да може да се установи валидното осъществяване на онези юридически факти от фактическия състав на намаляването на капитала, които предхождат и обуславят вписването му в Търговския регистър.
Едва след осъществяването на процедурите по т.т. 1-5, освободените финансови средства биха могли да се преведат към акционерите, съобразно размера на акционернот им участие.
Актуализация 22.06.2009 г.: След по-обстойно проучване на въпроса се налага да се нанасат и съобразят следните корекции - обезсилването на придобитите акции чисто технически и с оглед на последователността следва да стане след вписването на намалението на капитала в Търговския регистър, като затова ще са необходими следните документи (съгласно Приложение 2 от Правилника на Централния депозитар): "3.6.2.1. Обезсилване на акции – извър?ва се въз основа на Заявление – Образец 06/П02; ре?ение на компетентния орган на емитента за намаление на капитала; списък на лицата, чиито акции се обезсилват с данните по т.т. 1.1.7.1 – 1.1.7.4; заверено копие на съдебно ре?ение за вписване на намаление на капитала; анекс към Договора по т.1.1.8 относно взаимоотно?енията между ЦД и емитента във връзка с намалението на капитала на емитента; документ за платена такса за вписване на промяната."
Съгласно чл. 162 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), държавните вземания биват публични и частни. Публичните от своя страна биват: 1) за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2) за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3) за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4) за незаконосъобразно извър?ени осигурителни разходи; 5) за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6) по влезли в сила присъди, ре?ения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и ре?ения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ; 7) по влезли в сила наказателни постановления.
Съгласно чл. 168 от ДОПК публичното вземане се погасява: 1) когато е платено; 2) чрез прихващане; 3) по давност; 4) при опрощаване; 5) при смърт на физическо лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение; 6) след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическото лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение; 7) при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годи?ен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годи?ен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено - чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
На основание чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира: 1) когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2) когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3) когато е дадено разре?ение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4) когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5) с налагането на обезпечителни мерки; 6) когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Давността се прекъсва с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната - чл. 172, ал. 2 от ДОПК.
Често срещано понятие от терминологията на данъчните власти и органите по принудително изпълнение е "несъбираеми вземания". ?нтересен е въпросът какво точно се влага в това понятие и по-точно - кави са правните и практическите последици, ако вземането срещу една фирма се определи като такова? Според мен, определянето на едно публично държавно вземане като "несъбираемо" не го прави недължимо, а напротив - това е понятие с вътре?новедомствен смисъл, резултатът от което може да доведе до прекратяването на дадени преписки по принудително изпълнение, което пък от своя страна дава възможност за започване на нова давност. Съгласно чл. 98, т. 12 от Конституцията на РБ в правомощията на Президента на републиката е опрощаването на несъбираеми държавни вземания. Президентът е единственият орган, който може да опрощава държавни вземания. Условието за това е да липсват каквито и да е изгледи за събирането на вземанията. Опрощаването се извър?ва с указ, който не подлежи на обнародване в "Държавен вестник". Администрацията на Президента обаче следва да уведоми с писмо приходните органи и лицето за издадения указ.
Оспорване на административните актове издадени въз основа на ЗМДТ.
1.1. Актът, чрез който се установява задължението за такса битови отпадъци, е ревизионен акт, издаден от органите по приходите в териториалните дирекции към Националната агенция по приходите. Жалбата срещу акта се подава в писмена форма и трябва да съдържа законоустановените реквизити и приложения. Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14 - дневен срок от връчването му. Ре?аващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” при централното управление на Агенцията. Жалбата се подава чрез съответната териториална дирекция. Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение, то може да се спре само ако е поискано от жалбоподателя.
1.2. Ревизионният акт в частта, която не е отменена с ре?ението на ре?аващия орган, може да се обжалва чрез този орган пред административния съд по местонахождението му в 14 - дневен срок от получаването на ре?ението. Жалбата срещу акта се подава в писмена форма и трябва да съдържа законоустановените реквизити и приложения. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която е жалбата е изцяло уважена с ре?ението. Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение, то може да се спре от административния съд по искане на жалбоподателя.
При мълчаливо потвърждение на ревизионния акт от административния орган, жалбата срещу акта може да се подаде в 30 - дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез ре?аващия орган пред окръжния съд по местонахождението му.
1.3. Ре?ението на административния съд подлежи на касационно обжалване пред ВАС. Жалбата се подава чрез съда, който е постановил ре?ението, в 14 – дневен срок от деня на съобщениоето, че ре?ението е изготвено. Жалбата срещу ре?ението се подава в писмена форма и трябва да съдържа законоустановените реквизити и приложения.
2. Според чл. 186, ал.1 АПК, право да оспорват подзаконов административен акт имат граждани и предприятия, чиито права свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдят засегнати от нея или за които тя поражда задължение. Наредбата поражда задължение да се заплати такса за битови отпадъци, така че тя може да се оспори от този, до когото се отнася това задължение. Жалбата се подава в писмена форма и трябва да съдържа законоустановените реквизити и приложения. Жалбата се подава чрез органа издал оспорвания акт.
Тя може да бъде оспорена без ограничение във времето. Последващо оспорване на Наредбата на същото основание е недопустимо. Предприятието или гражданинът може да се присъедини към оспорването до началото на устните съзтезания по едно вече започнаtо дело, но без да иска повтаряне на извър?ените до този момент процесуални действия.
Наредбата се оспорва пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии. Оспорването не спира действието на акта, освен ако съдът постанови друго. Съдът може да обяви нищожността на оспорвания подзаконов нормативен акт или на част от него, да го отмени изцяло или частично или да отхвърли оспорането.
Правни и фактически обстоятелства:
1. Таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането и извозването им от имотите, както и за услугите по обезвреждането им в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
2. ЗМДТ дели имотите на два вида: имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци и имоти, намиращи се в районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци.
3. Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (наричана Наредбата), доразвива диференцирането на имотите в зависимост от допълнителни критерии.
а) имотите биват застроени и незастроени, в зависимост от това дали върху тях има реализиран строеж по смисъла на Закона за устройство на територията;
б) имотите биват жилищни и нежилищни, в зависимост от това, дали се използват за жилищни нужди;
в) имотите биват на предприятия и на граждани, в зависимост от това дали притежателят на вещното право върху тях е юридическо или физическо лице.
4. Субекти на таксата за битови отпадъци са както гражданите, така и предприятията. Наредбата установява различен режим относно условията и процедурите за освобождаване, намаляване или ограничаване размера на таксата за битови отпадъци, в зависимост от това дали субекта е физическо или юридическо лице, облагодетелстващ физическите лица.
5. Правен режим относно таксата за битови отпадъци за предприятията:
а) Таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя:
- според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване;
- чрез пряко договаряне;
- пропорционално в промили.
За определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията, според количеството битови отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честота на сметоизвозване, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност" декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината.Таксата за битови отпадъци за един съд включва цената на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер 3 промила върху отчетната стойност на имотите.
За определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията чрез пряко договаряне с фирми, извър?ващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година молба по образец до кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност". При предсрочно прекратяване на договора предприятията, ползващи услугата, уведомяват в седемдневен срок кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност" и от началото на месеца, следващ прекратяването на договора, дължат такса за битови отпадъци в размер на 12 промила от отчетната стойност на имотите.
?звън горните случаи, такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в размер на 12 промила върху отчетната стойност на имотите.
б) Таксата за битови отпадъци за жилищни имоти на предприятията се определя пропорционално в промили в размер на 2 промила върху данъчната оценка на имотите.
в) За имоти на предприятията, попадащи извън границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите на предприятията.
г) Не се събира такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, ако предприятията декларират писмено с декларация по образец, че няма да се ползват от услугата през цялата година.Декларацията се подава в отделите "Местни данъци и такси" на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" по местонахождение на имота. Декларацията се подава в срок от 1 ноември до 31 декември на предходната година.
6. За новопридобити имоти такса за битови отпадъци се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота.За новопостроени сгради или части от сгради се дължи такса от началото на месеца, следващ месеца, през който са завър?ени или е започнало ползването им. За тези обстоятелства собствениците, съответно ползвателите, подават декларация по образец в съответните отдели "Местни данъци и такси" на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - Столична община по местонахождение на имота.
Практически разре?ения.
1. Предприятието може да подаде декларация, с която удостоверява, че няма да се ползва от услугата по сметосъбирането и сметоизвозването през цялата година, тъй като имотът не се използва през цялата година. В този случай такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, но се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
2. Предприятието, което упражнява вещно право върху недвижим имот, който не генерира битови отпадъци, се освобождава от заплащане на таксата за услугите по събирането и извозването на битовите отпадъци, но не и от таксите за обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
3. Ако предприятието желае да се ползва от услугите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, то може да ограничи разходите по таксата за битови отпадъци чрез намаляване на количеството им. Тъй като количеството отпадъци се измерва съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, ограничаването може да се извър?и чрез:
- по-малко обемни съдове за битови отпадъци;
- по-малко на брой съдове за битови отпадъци;
- по-малка честота на сметоизвозване.
Това ограничаване е допустимо само за нежилищни имоти на предприятия, като не се отнася за жилищните имоти и за имотите, чиито собственици или ползватели са граждани.
4. Ако предприятието желае да се ползва от услугите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, то може да намали разходите чрез пряко договаряне с фирми извър?ващи тази услуга. Прякото договаряне е допустимо само за нежилищни имоти на предприятия, като не се отнася за жилищните имоти и за имотите, чиито собственици или ползватели са граждани.
Предприятието, дори и при сключен договор чрез пряко договаряне с фирма, дължи такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общ размер 7,8 промила, пропорционален на отчетната стойност на имотите.
Фирмите-концесионери нямат право да извър?ват на територията на Столична община услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по договори с предприятия с цени, по-ниски от тези, определени в концесионните договори, т.е. възможно е прякото договаряне да не доведе до намаляване на разходите за такса смет.
5. Ако предприятието желае да се ползва от услугите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, то може да разсрочи или отсрочи заплащането на таксата за битови отпадъци, като в зависимост от сумата, която трябва да заплати, компетентните органи за следните:
- Кметът на Столичната община. Той издава разре?ение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разре?ението.
- Столичният общински съвет.Той издава разре?ение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година.
6. От разгледаните дотук хипотези на практически разре?ения можем да направим извода, че такса за битови отпадъци се дължи в ограничен размер при наличието на следните алтернативно предвидени предпоставки:
- при подаване на декларация, че няма да се използва имота. В този случай предприятието се освобождава от такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване;
- когато имотът не генерира битови отпадъци. В този случай предприятието се освобождава от такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци;
- когато се ползват по-малко на брой и по-малки като обем съдове за битови отпадъци при по-малка честота на сметоизвозване;
- чрез пряко договаряне с фирми извър?ващи услуга по сметосъбиране и сметоизвозване и постигане на благоприятни условия в тази връзка.
7. Съдебната практика е константна по основните въпроси във връзка с условията за освобождаването, ограничаването или намаляването на таксата за битови отпадъци.
Тя приема, че такса за битови отпадъци не се дължи, ако общината не предоставя реално услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Случаите, в които тези услуги не се предоставят за иброени изрично в чл. 71 от ЗМДТ. Спорен е въпросът за териториалния обхват на услугите. Тук практиката на ВАС приема две становища.
7.1. Според първото, което е значително по – ?ироко разпространено, територията на предоставяне на услугите обхаваща само района около имота.
а) Често в районите извън териториите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване не се предоставят услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения. Това е така, тъй като в районите извън териториите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, често няма територии за обществено ползване и депа за обезвреждане на битовите отпадъци. В тежест на общината е задължението да докаже, че на тези територии реално се предоставят услугите по чл. 62. от ЗМДТ.
б) Услугите по чл. 62 на ЗМДТ не се предоставят и в друга хипотеза. Дори и имотът да попада в район на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, ако са налице условията на чл. 71 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци не се събира. Тази хипотеза може да се реализира чрез сключване на договор с фирма, която предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ, като за да имаме намаляване на разходите във връзка с битовите отпадъци, условията на договора трябва да са по - благоприятни от условията предоставяни чрез одобрената план-сметка от общината. В Наредбата е казано, че чрез пряко договаряне с фирма, длъжникът се освобождава само от заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, но съдебната практика на ВАС приема, че ако длъжник успее да докаже, непредоставянето на услугите по чл. 62 от ЗМДТ от общината (поради причина, че тя се предоставя от фирмата например), той се освобождава от заплащането им.
7.2. Според второто становище, което е значително по – тясно разпространено, територията на предоставяне на услугите обхваща територията на цялото населено място.Двете хипотези, при които не се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ, са аналогични на тези от предното становище.
7.3. Съдебната практика на ВАС е категорична по въпроса за определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. Дори и когато длъжникът е подал декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината, цената на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, остава константна. Това е така, тъй като тя не се влияе от количеството на отпадъците, а е в размер 3 промила от отчетната стойност на имотите, който размер се кумулира в общата такса. Длъжникът не може да влияе върху цената на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и единственият способ за намялава на таксата е чрез декларарирането на по – малко количество битови отпадъци, което се отразява в цената на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци и по обезвреждането им в депа или други съоръжения.