Какво ако сте загубили трудовата си книжка, а същата ви е спе?но необходима, за да постъпите на нова работа?
Въпросът, разбира се, е правно регламентиран, а конкретната уредба намира място в разпоредбите на чл. 350, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда. Необходимо е обаче да се направи едно кратко разяснение на тези две разпоредби с оглед точното определяне на това кой следва да понесе тежестта от предоставянето на необходимите данни за издаването на новата трудова книжка.
Във всички случаи издаването на нова трудова книжка е от компетентността на съответана инспекция по труда. Съответна е инспекцията по труда, в територията на дейност на която се намира седалището на предприятието, където работи работникът или служителят. ?нспекцията по труда издава новата трудова книжка по искане на работника или служителя, т.е. не е необходимо работникът да подава молба до своя работодател, който от своя страна да сезира компетентните държавни институции.
Въпросът за "вината" е от съществено значение с оглед изясняването на това чия ще бъде тежестта за предоставяне на инспекцията на труда на необходимите данни за вписване. Терминът "вина" тук не е употребен в същинския смисъл на понятието и в него не вложено типичното юридическо съдържание - като психично отно?ение на дееца към собственото му неправомерно поведение. Смисълът на закона е по-скоро да се посочи страната по трудовото правоотно?ение, в чието държане е била трудовата книжка, липсваща към настоящия момент. В този контекст при спор от страна на работодателя лесно би могло да се докаже в кого точно се е намирало държането на трудовата книжка, а именно чрез задължението и тежестта на работодателя да предостави протокола с подписа на работника или служителя, с който същият е удостоверил получаването на изгубеният документ.
Когато вината е на работодателя, то той следва да предостави данните както относно трудовото правоотно?ение на работника или служителя с него, така и относно трудовите му правоотно?ения с преди?ни работодатели. Данните следва да са достоверни т.е. да съотвестват на обективно осъществилите се в действителността факти и обстоятелства, подлежащи на вписване. Те могат да се съберат въз основа както на оригинални документи, така и на заверени по съответния ред копия от тях. Документите може да са първични, като напр. заповеди и ведомости, а данните могат да се извлекат и от другите работодатели, по информация от работника или служителя.
Въпрос: През 2003 г. майка ми е получила обезщетение за безработица с ре?ение на директора на бюрото по труда като в същото време е имала (и все още има) първа инвалидна група. В съобщението, което получихме пи?е, че не е имала право да вземе това обезщетение след като има ТЕЛК. Приканват в 7-дневен срок да изплати задължения, които за семейство инвалиди с общ доход 400 лв. са леко непосилни. Аз също имам инвалидна група. ? въпросите ми са следните (като първият въпрос е просто любопитство от моя страна): 1. След като не е имала право на обезщетение не е ли трябвало още тогава да й откажат? 2. Колко години важат задълженията по принцип? 3. Можем ли сега да платим само лихвата сега, а за останалото да поискаме удължаване на срока?
Отговор: Обезщетение за безработица се дължи на лице, което е работоспособно и е останало без работа, съответно не може да започне друга такава. Лице, което не е работоспособно има право на обезщетение за временна неработоспособност или пенсия за инвалидност, но няма право на обезщетение за безработица. От така изложената фактическа обстановка от Вас, става ясно, че майка Ви е имала (и все още има предполагам) право на пенсия за инвалидност, т.е. не е трябвало да получава обезщетение за безработица, а пенсия за инвалидност. Ако през цитираният от Вас период, майка Ви е получавала и двата вида плащания, то тя на основание чл. 114 ал. 1 от КСО дължи връщането на сумите получени от нея като безработна. Но ако е получавала само обезщетение за безработица на основание чл.114, ал.2 от КСО не дължи връщането на въпросните суми, тъй като те са получени добросъвестно, което становище се подкрепя и от съдебната практика. На основание чл. 117, ал. 2 от КСО майка Ви може да обжалва цитираното от Вас разпореждане в 14 дневен срок от получаването му пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
Задължението Ви да платите въпросните суми ще се погаси по давност след 10 години, като срокът започва да тече от 1 януари на годината следваща тази, в която са определени (например ако задължението ви е определено през 2009 срокът ще изтече 2020г.). Това е т.нар. абсолютна давност по смисъла на чл. 171 от ДОПК. Ако в продължение на 5 години (считано от 1 януари на следващата година) не са предприети никакви действия за събиране на вземането от страна на държавната администрация то вземането пак ще се погаси по давност, т.е. ще е несъбираемо.
Редът на плащане е уреден в ДОПК и той е следният; първо се погасява главницата, след това лихвата и след това разноските (чл. 169 ДОПК).
На основание чл. 183 от ДОПК можете да поискате от компетентния орган да отсрочи или разсрочи задължението Ви („Чл. 183. (1) По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разре?и плащането на дължимите суми да се извър?и изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план.”).